Сесили Зигесар - Интригантката

Това предстоеше да бъде установено.

— Хей, момчета, чухте ли за това парти за птиците? — попита Роджър. — Ще ходите ли?

— Какво парти за птици? — поинтересува се Джефри.

— Това в Сентръл Парк, за соколите скитници? — попита Чък. — А да, Блеър ми спомена за него в стария магазин „Барнис“. Пичове, всички ще ходят.

Всички не включваше Дан, разбира се. Но пък определено включваше Серена ван дер Удсен.

— Тази седмица ще изпращат поканите — каза Роджър. — Има странно име, ама не се сещам какво, нещо момичешко.

— Целувка по устните — каза Чък и настъпи угарката си с отвратителните си обувки, марка „Чърчийс ъф Инглънд“. — „Целувка по устните“ му е името.

— Ааа, да — каза Джефри. — Обзалагам се, че ще има повече от целувки — захили се той. — Особено, ако Серена е там.

Момчетата се засмяха и се поздравиха за феноменалната си мъдрост.

На Дан му кипна. Захвърли угарката си само на сантиметри от обувката на Чък и се запъти към вратата на училището. Когато подминаваше трите момчета, нацупи устните си и издаде онзи странен звук, все едно ги удостои с голяма целувка. След това се обърна и влезе в сградата, като затръшна вратата след себе си.

Целунете това, тъпаци.

— Това, което се целя, е напрежение — обясни Ванеса Ейбрамс на малкия клас по филмово изкуство. Тя бе застанала пред съучениците си и представяше идеята си за филм. — Ще ги заснема двамата как си говорят на пейка в парка посред нощ. Но няма да се чува какво си казват. — Ванеса драматично замълча и така позволи на съучениците си да се изкажат. Г-н Бекъм винаги ги предупреждаваше да поддържат сцените си живи чрез диалози, а Ванеса нарочно правеше обратното.

— И какво, няма диалог? — каза г-н Бекъм от дъното на стаята. Беше му пределно ясно, че никой не чува и дума от това, което Ванеса казва.

— Ще чувате тишината на сградите, пейката, тротоара и ще видите отражението на уличните лампи по телата им. След това ще видите движението на ръцете им и израза на очите им. После ще чуете гласовете им, но не задълго. Това е произведение за настроенията — обясни Ванеса.

Тя се пресегна за дистанционното на шрайбпроектора и започна да сменя слайдовете с черно-бели снимки, които беше заснела, за да демонстрира към какво се стреми във филма си. Дървена пейка в парка. Бетонен паваж. Гълъб, който кълве използван кондом. Дъвка на ръба на кофа за боклук.

— Ха — възкликна някой от дъното на стаята. Беше Блеър Уолдорф, която се заливаше от смях, заради бележката, която Рейн Хофщетер й беше подала.

Ванеса стрелна Блеър. Това беше любимият й час, единствената причина, поради която ходеше на училище. Затова го взимаше много насериозно, докато повечето от останалите, като Блеър, го възприемаха като почивка от ада на математика за напреднали, биология за напреднали, история за напреднали, английска литература за напреднали, френски за напреднали. Те бяха поели по правата и тясна пътечка към Йейл, Харвард или Браун, където от поколения бяха учили техните предци. Ванеса не беше като тях. Нейните родители дори не бяха ходили в колеж. Те бяха художници и Ванеса искаше само едно нещо от живота си и то беше да влезе в нюйоркския университет и да следва киноизкуство.

Всъщност искаше и още нещо, или казано по-точно още някой , но ще стигнем и дотам.

Ванеса беше необичайно явление за „Констънс“. Тя беше единственото момиче там с почти обръсната глава, което носеше черни блузи с яка всеки ден, четеше „Война и мир“ на Толстой отново и отново, като Библията, слушаше Бел и Себастиян и пиеше чая си без захар. Тя нямаше никакви приятели в училище и живееше в Уилямсбърг, Бруклин с двадесет и две годишната си сестра Руби. Какво правеше в малко, частно девическо училище в Горен Ийст Сайд с принцеси като Блеър Уолдорф? Този въпрос си задаваше тя всеки ден.

Ванеса беше дъщеря на застарели хора на изкуството, които живееха във Върмонт, в къща, изцяло построена от стари автомобилни гуми. Когато стана на петнадесет, те позволиха на постоянно нещастната Ванеса да се пренесе при по-голямата си сестра — баскитаристка, в Бруклин. Но искаха да се уверят, че ще получи добро гимназиално образование и така я пратиха в „Констънс“.

Ванеса го мразеше, но не каза нищо на родителите си. Оставаха само осем месеца до завършването й. Осем месеца и най-накрая щеше да се измъкне оттук и да се премести в центъра, в Нюйоркския университет.