Сесили Зигесар - Интригантката

— Стори ми се, че каза, че Серена се връща на училище днес — прошепна Рейн Хофщетер на Изабел Коутс.

И тази сутрин, като всяка друга, Блеър, Кати, Изабел и Рейн се видяха на обичайното си място зад ъгъла за по цигара, преди училище. Вече две години правеха това като ритуал и почти очакваха Серена да се присъедини към тях. Обаче, училището започна преди десет минути, а Серена още не се беше появила.

Блеър едва сдържаше чувството на яд от факта, че Серена създаваше повече мистериозност около завръщането си, отколкото имаше в действителност. Приятелите й буквално се гърчеха на столовете си, в очакване да я зърнат, все едно е някаква знаменитост.

— Най-вероятно е твърде дрогирана, за да дойде днес — прошепна в отговор Изабел. — Заклевам се, че прекара около час в банята на Блеър снощи. Кой знае какви ги е вършила там.

— Чувам, че продава някакви хапчета с щампа С. Абсолютно е пристрастена към тях — каза Кати на Рейн.

— Почакай да я видиш — каза Изабел — Абсолютна развалина.

— Аха — прошепна Рейн — Чух, че основала някакъв вуду-култ в Ню Хемпшир.

Кати се засмя.

— Чудя се дали ще ни помоли да се присъединим?

— Ехо? — каза Изабел. — Може да танцува гола с пилета колкото си иска, но аз не искам да съм наоколо. Няма начин.

— И все пак, откъде можеш да намериш живи пилета в града? — попита Кати.

— Отврат! — каза Рейн.

— А сега, бих искала да започнем с химна. Станете, ако обичате, и отворете книжките си на 43 страница — инструктира ги г-жа Маклийн.

Г-жа Уийдс, хипарката с къдрава коса, която беше учителката им по музика, започна да свири първите акорди на познатия им химн на пианото, разположено в ъгъла на залата. След това седемстотин момичета се изправиха и започнаха да пеят.

Гласовете им се разнесоха по Деветдесета улица, където Серена ван дер Удсен тъкмо завиваше зад ъгъла и се проклинаше, че закъснява. Не беше ставала толкова рано от финалните изпити в „Хановер“, миналия юни. Беше забравила колко е гадно.

Деветокласничката Джени Хъмфри тихичко изговаряше думите, докато споделяше книгата си с химни със съседчето по място — книга, която сама беше изписала с невероятното си калиграфско умение. Беше й отнело цяло лято, но пък книгата беше прекрасна. Най-вероятно след три години от Института по изкуство и дизайн „Прат“ щяха да й счупят вратата да я търсят. И все пак, Джени се поболяваше от притеснение всеки път, когато се налагаше да използват книжките с химни, затова не можеше да пее с пълен глас. Да пее силно за нея беше като да парадира с това, което беше направила, един вид — „Вижте ме, пея от книгата, която сама направих! Не съм ли върхът?“

Джени предпочиташе да не я забелязват. Беше мъничко, къдравичко момиче и не й беше трудно да бъде незабележима. Всъщност щеше да е по-лесно, ако гърдите й не бяха толкова огромни. На четиринадесет размерът й беше 34D.

Можете ли да си представите?

Джени стоеше в края на редицата от сгъваеми столове, до големите прозорци с изглед към Деветдесет и трета улица. Изведнъж нещо на улицата попадна в полезрението й. Развяна руса коса. Карирано палто от „Бърбъри“. Износени кафяви велурени ботуши. Новата износена униформа, което беше странен избор, но пък й стоеше добре. Приличаше на… възможно ли е… не може да е… Не!… Дали?

Да, може .

Секунда по-късно Серена ван дер Удсен отвори тежката дървена врата на аудиторията и застана на прага с развяна от вятъра коса. Бузите й бяха порозовели, а очите й блестяха, понеже беше тичала дванадесетте пресечки от Пето Авеню до училище. Изглеждаше дори по-перфектна, отколкото Джени я помнеше.

— О, Боже мой — прошушна Рейн на Кати в дъното на залата. — Все едно е забрала дрехите си от подслон за сираци на път за насам!

— Дори не си е сресала косата — засмя се Изабел. — Чудя се къде ли е пренощувала?

Г-жа Уийдс приключи с химна със силен акорд.

Г-жа М прочисти гърлото си и каза:

— А сега, минута мълчание за тези, които не са така благословени като нас. Особено за индианците, които са избити при основаването на тази страна, и които молим за прошка, задето празнувахме деня на Колумб вчера.

В стаята настъпи мълчание, е, почти!

— Погледнете как Серена е поставила ръцете си на стомаха! Най-вероятно е бременна! — прошепна Изабел Коутс на Рейн Хофщетер. — Това го правиш само, като си бременна.