Сесили Зигесар - Интригантката

И шестимата се умълчаха за един дълъг, напрегнат момент.

Нуждаеха се от още едно силно питие.

Нейт разклати бучките лед в чашата си.

— По още едно? — предложи той. — Аз ще ви ги направя.

— Мерси, Нейт — каза Серена. — По дяволите, умирам от жажда. Можете ли да повярвате, че заключваха мокрия бар в Риджфийлд?

Блеър поклати глава.

— Не, благодаря.

А Кати добави:

— Ако пийна още едно, ще съм махмурлия утре в училище.

Изабел се засмя:

— Ти винаги си така в училище — и подаде чашата си на Нейт.

— Ето, аз ще си го поделя с Кати.

— Дай да ти помогна — каза Чък, но преди да се отдалечи достатъчно, г-жа Ван дер Удсен се присъедини към тях и хвана ръката на дъщеря си.

— Серена — каза тя, — Елинор ни кани да седнем, направила ти е допълнително място до Блеър, за да си наваксате.

Серена погледна към Блеър с нетърпение, но тя вече вървеше към масата, след което седна до единадесетгодишния си брат. Той седеше там от около час със списание Ролинг Стоунс в ръка. Режисьорът Камерън Кроу му беше идол — онзи, който на петнайсет години бе отишъл на турне с „Лед Цепелин“. Тайлър отказваше да слуша сидита, като твърдеше, че няма по-истински звук от този на виниловите плочи. Блеър се опасяваше, че брат й ще се превърне в неудачник. Серена се приближи до масата и дръпна стола.

— Блеър, съжалявам, че бях такава тъпанарка — каза тя, докато издърпваше салфетката от сребърното пръстенче, след което я сложи в скута си. — Супер гадно е, че вашите са се разделили.

Блеър сви рамене и награби прясно хлебче от панера на масата; разчупи го на две и набута половината в устата си. Останалите гости все още се ориентираха къде да седнат. Блеър знаеше, че е грубо да се яде преди всички да са седнали, но ако устата й бе пълна, не можеше да говори, а хич не й се говореше.

— Ще ми се да си бях тук — каза Серена, докато наблюдаваше как Блеър размазва огромно количество френско масло върху другата половина. — Но пък годината беше супер дива. Имам да ти разказвам страхотни истории.

Блеър само кимна и задъвка бавно, като крава. Серена чакаше тя да я попита за историите, но не стана така. Блеър мълчеше и дъвчеше. Не й се слушаше за страхотните неща, които Серена бе правила, докато тя стоеше вкъщи, гледаше как родителите й се карат за антични столове, на които никой не седеше, чаени лъжички, които никой не използваше, и грозни скъпи картини. Серена искаше да разкаже на Блеър за Чарлз, растафарианеца от академия „Хановер“, който я беше помолил да избяга с него в Ямайка; за Никола, френския колежанин, който не носеше бельо и който караше след влака й през цялото разстояние от Париж до Милано; как беше пушила трева в Амстердам и бе спала в парка с група пияни проститутки, защото забрави името на хотела си. Искаше още да й каже колко е гадно, че от академията няма да я приемат, само защото беше пропуснала първите няколко седмици училище. Искаше да сподели с Блеър колко я беше страх да се върне в „Констънс“ на следващия ден, защото хич не беше учила през изминалата година и се чувстваше като извънземно.

А на Блеър не й пукаше. Тя грабна поредното хлебче и отхапа.

— Вино, мис? — попита Естър, която стоеше от лявата страна на Серена с бутилка в ръка.

— Да, благодаря — каза тя. Тя гледаше как виното пълни чашата й и се сети отново за Червено море. Може би Блеър знаеше , помисли си тя. Дали всичко беше заради това? Дали затова се държеше така странно?

Серена се загледа в Нейт, четири стола вдясно, който разговаряше с баща си — най-вероятно за лодки.

— Е, вие с Нейт все още сте си заедно, нали? — запита тя, поемайки голям риск. Обзалагам се, че ще свършите с брак.

Блеър преглъщаше виното, а малкият й рубинен пръстен се удряше в чашата, след което намаза още една огромна порция масло върху хлебче.

— Хей, Блеър — каза Серена и бутна приятелката си с лакът. — Добре ли си?

— Аха — избоботи Блеър, което бе не толкова отговор на въпроса, колкото изказване, да запълни паузата, докато поглъщаше следващото хлебче. — Добре съм.

Естър донесе патицата и суфлето с пюре от жълъди, повехнал артишок и сос от червени боровинки, след което масата се изпълни със звука на потракващи чинии и възгласи „вкусно“. Блеър препълни чинията си и започна да нагъва, все едно не беше хапвала от седмици. Не й пукаше дори да й станеше лошо, само да не говори със Серена.

— Уха — каза Серена като гледаше как се тъпче Блеър. — Май си много гладна.

Блеър кимна и натъпка голяма хапка артишок в устата си.