— А Червено море? — каза Серена, като изучаваше лицето му. Никой от тях вече не се смееше.
— Червено море — повтори Нейт, давещ се в дълбоките като езера очи на Серена. Разбира се, че помнеше. Как би могъл да забрави?
През един горещ августовски уикенд, лятото след десети клас, Нейт отиде с баща си в града, докато останалите от семейство Арчибалд останаха в Мейн. Серена беше във вилата в Риджфийлд, Кънектикът и бе толкова отегчена, че беше лакирала всичките си нокти в различен цвят. Блеър беше в имението на семейството в Шотландия, на сватбата на леля си. Това, обаче, не попречи на най-добрите й приятели да се позабавляват заедно. Когато Нейт и се обади, Серена скочи на първия влак за града.
Той я посрещна на платформата. Тя слезе от влака, облечена със светлосиня копринена рокля и розови джапанки. Русата й коса падаше свободно, като едва докосваше раменете й. Не носеше чанта, нито дори портмоне или ключове. Нейт реши, че изглежда като ангел. Какъв късметлия беше. Животът не можеше да стане по-хубав от момента, в който Серена зашляпа по платформата, обви ръцете си около врата му и го целуна по устните. Тази прекрасна, изненадваща целувка.
Първо пиха мартини в малък бар на авеню „Вандербилд“, до входа на гарата. След това взеха такси по Парк авеню до апартамента на Нейт на Осемдесет и втора улица. Баща му забавляваше някакви чуждестранни банкери и нямаше да се прибере до късно, така че Серена и Нейт бяха сами. Достатъчно странен беше фактът, че досега не бяха оставали сами.
Не им трябваше много време.
Седяха в градината с бира и цигара в ръка. Нейт беше облечен в блуза с дълъг ръкав, а времето беше изключително топло, затова я свали. По раменете му бяха разпръснати малки лунички, а гърбът му беше мускулест и почернял от работата на доковете, докато беше строил платноходката с баща си.
На Серена също й беше горещо и влезе във фонтана. Бе седнала на коляното на статуята на Венера и бе започнала да пръска с вода навсякъде, докато цялата й рокля не беше подгизнала.
Не беше трудно да се забележи коя е богинята там. Венера изглеждаше като безформена купчина мрамор в сравнение със Серена. Нейт се добра до фонтана и също влезе в него. Скоро и двамата започнаха да късат останалите дрехи от телата си. Все пак беше август. Единственият начин да понасяш града през лятото е да останеш гол.
Нейт се беше притеснил за камерите, които никога не се изключваха в къщата на родителите му, така че заведе Серена в спалнята на техните.
Останалото е история.
И на двамата им беше за първи път. Беше някак странно, болезнено, вълнуващо, страстно, но и сладко, дотолкова, че те забравиха да се смутят. Точно така всеки си представя първия си път, и те нямаха задръжки. След това включиха телевизора на Хистори ченъл, където течеше документален филм за Червено море.
Лежаха прегърнати в кревата и гледаха облаците през прозореца на тавана, докато говорителят по телевизията разказваше как Мойсей разделил Червено море.
Серена сметна, че това е безумно смешно.
— Ти раздели моето Червено море! — викна тя, докато се бореха с възглавниците.
Нейт се засмя и я уви в чаршафите като мумия.
— А сега ще те оставя тук като жертва за светите земи! — каза той с дълбок, наподобяващ филм на ужасите, глас.
И я остави, но за малко. Стана и поръча китайска храна и лошо бяло вино. После лежаха и се гощаваха в кревата, а после той отново раздели нейното Червено море, преди първата звезда да изгрее на небосклона.
Седмица по-късно Серена замина за пансиона, а Блеър и Нейт останаха в Ню Йорк. Оттогава всяка ваканция Серена прекарваше далече от тях — Австрийските Алпи на Коледа, Доминиканската република на Великден, лятно пътешествие в Европа. Това беше първият й път у дома откакто Нейт беше разделил нейното Червено море.
— Блеър не знае, нали? — попита тя тихо.
Коя Блеър? Нейт се замисли в миг на амнезия, след това поклати глава.
— Не — каза той. — Ако не си й казала, не знае.
Обаче Чък Бас знаеше, което беше по-лошо. Нейт се беше изпуснал на едно парти преди две вечери, в изблик на опиянение. Пиеха шотове и Чък го попита:
— Е, Нейт, кое беше най-доброто ти чукане на света? Естествено, ако си го направил вече?
— Ами, направих го със Серена ван дер Удсен — похвали се той идиотски.
Е, Чък нямаше да мълчи дълго. Това беше твърде сочна и конвертируема новина. На Чък не се налагаше да чете книгата „Как да спечелим приятели и влиятелни хора“ — мамка му, той я бе написал. И все пак, не му вървеше много с приятелите.
Читать дальше