Сесили Зигесар: Интригантката

Щяха да се върнат към старото си възхитително аз, както винаги. Серена нямаше търпение.

— Взех ти едно питие — каза Чък, докато си проправяше път през множеството родители и й подаде чашата с уиски. Тя бавно отпи.

— Е, липсвах ли ти?

— Дали си ми липсвала? Истинският въпрос е дали аз ти липсвах ? — каза Чък. — О, хайде, мила, изплюй камъчето. Какво правиш тук? Какво се случи? Имаш ли си гадже?

— О, стига, Чък — каза тя и стисна ръката му. — Знаеш, че се върнах само защото страхотно те желая. Винаги съм те искала.

Чък отстъпи назад, прочисти гърлото си, а лицето му почервеня. Хванаха го неподготвен, рядък случай.

— Е, целият следващ месец ми е резервиран, но мога да те сложа в списъка на чакащите — наперено каза Чък, като се опита да се съвземе. Но Серена вече не го слушаше. Тъмносините й очи шареха из стаята и търсеха онези, които искаше да види най-много — Блеър и Нейт.

Най-накрая ги откри. Нейт се беше облегнал на вратата на коридора, а Блеър стоеше точно зад него с наведена глава и си играеше с копчетата на черната си жилетка. Нейт се взираше в Серена и когато погледите им се срещнаха, той захапа долната си устна по начина, по който винаги го правеше, когато бе смутен. А после се усмихна.

Тази усмивка. Тези очи. Това лице.

— Ела тук — извика Серена и махна с ръка. Сърцето й заби лудо, когато Нейт започна да се приближава. Изглеждаше по-добре отколкото си спомняше, много по-добре .

Сърцето на Нейт биеше дори по-учестено от нейното.

— Хей, ти — каза Серена и пое въздух, когато той я прегърна. Ухаеше както всеки друг път. Като най-чистото и апетитно момче на планетата. Очите й се насълзиха и тя притисна лицето си към гърдите му. Ето сега вече си беше у дома.

Бузите на Нейт порозовяха. Успокой се , каза си той, но не можеше. Усети как му се прииска да я вдигне, да я завърти и нацелува по лицето. „Обичам те“, искаше да изкрещи, но не го направи — не можеше. Нейт беше единствен син на морски капитан и домакиня от френското общество. Баща му, освен морски капитан, беше и много красив мъж, но прегръдките малко му куцаха. Майка му беше абсолютна противоположност. Вечно се умилкваше на Нейт и бе склонна към емоционални изблици, по време на които се заключваше в банята с бутилка шампанско и се обаждаше на сестра си, на една яхта в Мароко. На Нейт му беше дошло до гуша и беше на ръба да каже нещо, за което по-късно щеше да съжалява. Но вместо това си мълчеше и оставяше други да водят парада, докато той се носеше по вълните.

Може и да изглеждаше като жребец, но всъщност беше много слаб.

— Е, какво става с теб? — попита я той, като се опитваше да оправи дишането си. — Липсваше ни.

Забележете, че нямаше кураж да й каже „Липсваше ми !“

— Какво става с мен? — повтори тя и се засмя. — Само ако знаеше, Нейт. Бях толкова лоша !

Нейт неволно стисна юмруци. Ооо, човече, толкова му беше липсвала.

Отново игнориран, Чък остави Серена и Нейт и се запъти към Блеър, която беше с приятелките си Кати и Изабел.

— На бас на хиляда долара, че са я изритали — каза им той. — Не изглежда ли изчукана? По мое мнение е абсолютно изчукана. Може да си е имала някакъв бордей там „Веселата Мадам от академия «Хановер»«, добави той и се изсмя на тъпата си шега.

— Мисля, че изглежда някак разсеяна — каза Кати. — Може да е на хероин.

— Или на някакво лекарство — добави Изабел. — Нали знаете, като валиум или прозак. Може съвсем да е полудяла.

— Да, може би си е правила собствено екстази — съгласи се Кати. — Винаги са й вървели природните науки.

— Чух, че се е присъединила към някаква култова група — пробва се Чък. — Все едно са й промили мозъка и сега не може да спре да мисли за секс, и един вид, трябва да го прави непрекъснато.

Кога ще стане вечерята? Блеър се замисли и се опита да се дистанцира от безумните предположения на приятелите си.

Беше забравила колко красива е косата на Серена, колко перфектна е кожата й, колко дълги и слаби са краката й и начина, по който изглеждаха очите на Нейт, когато я гледаше — все едно, че никога не искаше да примигне. Той никога не поглеждаше Блеър по този начин.

— Хей, Блеър, Серена трябва да ти е казала, че се прибира — изтърси Чък. — Хайде, кажи ни, каква е работата?

Блеър го погледна с празен поглед, а малкото й, приличащо на лисича муцуна лице, почервеня. Истината беше, че не бе разговаряла със Серена от година.

В началото, когато Серена замина за пансиона, след втората година от гимназията, Блеър осезателно чувстваше липсата й. Обаче скоро й стана ясно колко по-лесно беше да я забележат, когато Серена не е наоколо. Изведнъж Блеър стана най-красивата, най-умната, най-щурата мацка. Тя стана идеал за всички. Тогава Серена престана да й липсва. Малко й беше гузно, че не поддържа връзка, но дори това избледня, когато получи безличните имейли от Серена, описващи развлеченията в пансиона.