Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Чух, че дилърът, който работеше в пицарията, е арестуван от Нюйоркския отдел за борба с дрогата. В момента се прави на дилър в парка и топи всичките си бивши клиенти.

Дъг

О: Скъпи Дъг,

Това звучи като евтин филм. Надявам се само никой от нашите приятели да не участва в него.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Съвсем забравих да ти кажа, че в приемната на пластичния ми хирург видях онази малка първокурсничка с огромни балони. Разглеждаше една книга — Гърдите на известни личности . Сериозно. Все едно си избираше.

Сплетницата

О: Скъпа Сплетнице,

Всичко това е много интересно, но моля ти се, кажи — ти какво прави там?

Интригантката

Само това ви липсваше…

Сега, след като предварителното приемане вече приключи, можем да се съсредоточим върху нещо наистина важно — Седмицата на модата. Започва този петък и всички хора, които обичам, ще бъдат там — и аз включително. Ще се видим на първия ред!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

На път за училище във вторник сутринта, Дан се отби до щанда за вестници на 79-та и „Бродуей“, за да си купи изданието за Свети Валентин на Ню Йоркър и огромно черно кафе, което имаше вкус, като че е правено преди три години — точно както му харесваше. Предната корица на Ню Йоркър беше илюстрация на Ноевия ковчег на Нюйоркското пристанище със Статуята на свободата, издигаща се отзад. На ковчега бяха изписани думите Лодка на любовта , а животните се държаха за ръце, прегръщаха се и се целуваха. Беше доста забавно. Дан се спря на ъгъла и запали с треперещи пръсти една „Кемъл“ без филтър. Прелисти страниците и потърси поемата си в съдържанието. Намери я в раздела за поеми: Даниел Хъмфри, страница 42, „Мръсници“ . Обърна на нея и забрави напълно за цигарата между устните си. Страница 42 се оказа девета страница на разказ от 14 страници от Габриел Гарсия Род, наречен „Amor con los gatos“ — „Любов с котките“ — и точно там, по средата на разказа, беше поемата на Дан.

Навън беше ужасно студено, но по клепачи те на Дан от напрежението изби пот. Устата му пресъхна. Изплю изгорялата цигара на тротоара, затвори списанието и го пъхна в черната си чанта. Ако беше обърнал на страницата със сътрудниците, щеше да прочете: Даниел Хъмфри (Поема, стр. 42) е ученик последна година в Ню Йорк. Това е първата му публикация . Нямаше повече сили да гледа списанието. Не и когато беше разглеждано от хиляди хора, които щяха да прочетат поемата му — брутална и яростна, за която хич не беше сигурен, че е хубава.

Дан продължи надолу по „Бродуей“ към училището и ръцете му трепереха неконтролируемо. Само ако можеше да влезе с взлом и да предизвика авария на печатната преса на Ню Йоркър , например да не може да изписва гласните. Тогава всички издания за Свети Валентин щяха да бъдат оттеглени от щандовете за вестници още миналата вечер.

Все едно можеше да направи нещо такова.

— Здравей, пич — Дан чу зад себе си познатия високомерен глас на един от недотам любимите му съученици в училище. Спря и се обърна, за да види Чък Бас — както винаги с морскосиньото кашмирено шалче, прокарващ пръстите си с маникюр през изрусената коса.

— Хубава поема в Ню Йоркър , човече — той потупа Дан по рамото и монограмът на пръстена му проблесна на зимното слънце. — Кой да предположи, че си такъв гений.

Не изглеждаше ли Чък Бас изключително като гей напоследък? Може би не. Само защото си беше изрусил косата и носеше мръснобяло вълнено палто на „Ралф Лорън“ и оранжеви кожени маратонки „Прада“ — не означаваше, че вече е спрял да досажда на беззащитните пияни девойки на купоните. Може би това беше просто начин да се изрази.

А в това нямаше нищо лошо.

— Благодаря — смотолеви Дан, докато си играеше с пластмасовия капак на чашката. Чудеше се дали Чък възнамеряваше да върви заедно с него до училище, за да обсъдят поемата. Но тогава звънна мобилният и го спаси от неприятната ситуация да отговаря на глупавите въпроси на Чък за това с колко момичета е бил, преди да напише поемата или нещо друго, което Чък Бас можеше да измисли рано сутрин на път за училище.