Сесили Зигесар - Новачката

— Наистина няма нужда да ми помагаш чак дотам след дългото шофиране… — Брет се усмихна извинително на Раул. Не биваше да забравя да му изпрати от любимия боди лосион за мускулен тонус, когато се прибере обратно.

— Не е проблем — отвърна Раул с баритоновия си глас, но на Брет й се стори, че чу слабо стенание, когато той остави няколко куфара на земята и се отправи обратно към колата за следващата партида.

Когато отключи вратата на стаята си в общежитието, видя най-добрата си приятелка, Кели. Нейното потекло беше безупречно — майка й беше превъплъщение на Скарлет О’Хара и губернатор на Джорджия, за бога! Кели се изхили самодоволно зад гърба на Раул, който се суетеше около огромния куфар с пуловери на Брет и търсеше точното място, където да го остави.

— Сложи го някъде, все едно — каза Брет бързо и се обърна към Кели. — Хей, здрасти!

— Хей на теб! — Кели се подпря на прозореца и кръстоса ръце. Изглеждаше така, сякаш бе прекарала цялото лято в ръцете на инструктора си по пилатес, Клауд, който я беше разтягал и усуквал, и определено нямаше вид да се е хранила с друго, освен с дъвки „Тридент“. Косата й беше прибрана на небрежна висока опашка, а лешниковите й очи гледаха по един особено отвеян начин, който човек лесно би объркал с липса на концентрация, ако не я познаваше по-добре. Бледооранжеви памучна поличка и потниче лежаха скупчени на пода и сега Кели беше само по избеляла бебешко синя тениска, хавлиени мини шорти „Ралф Лорън“ и гимнастически чорапи с малки рошави розови помпончета на петите.

Докато Кели беше сладка и стилна по един момичешки начин — беше капитан на женския отбор по хокей на трева в края на краищата — Брет беше с по-необикновен външен вид. Имаше бледа, млечнобяла кожа и много червена права коса, подстригана къса до раменете, с бретон. Зелените й очи бяха бадемовидни, а брадичката и носът й — твърде палави.

Внезапно на Брет й се стори странно, че отново вижда Кели и сравнява себе си с нея. Миналата година Брет, Кели и Тинсли бяха като едно цяло, но после се беше случило онова нещо с хапчетата Е. и всичко се беше променило. Никой не разбра защо Тинсли беше единствената, която изключиха от Академията, но Кели винаги бе притежавала талант да убеждава — през първата година беше убедила Сара Мортимър да излезе с Бейлър Кениън, вместо с Брендън Бюканън, само защото Кели искаше Брендън за себе си. Миналата година пък Бени Кънингам, тяхната благовъзпитана, красива и тъмнокоса приятелка от Филаделфия, искаше да излиза с Ерик Олсен — блед, сексапилен шведски внос — който пък си падаше по Триша Риекен, една с изкуствени цици и най-невероятен вкус към садо-мазо дрехи на „Долче&Габана“. По някакъв начин Кели успя да убеди Триша да хареса Лон Баруза, който беше на стипендия, но пък прелестен и доказано добър в леглото, оставяйки Ерик свободен за Бени. Очевидно Кели беше изкусна в умението си да кара хората да правят това, което тя поиска, особено когато беше вплетен и личният й интерес. И в случая с Тинсли вероятно беше използвала дарбата си — предната пролет момичетата от отбора бяха видели гаджето на Кели, Изи Уолш, да се мотае с Тинсли през нощта, зад къщите — двамата били сами. Тинсли и Изи отричаха, че нещо се е случило между тях, но Кели беше силно чувствителна, когато ставаше въпрос за гаджета. Идеята, че заради този евентуален флирт тя би съдействала за изритването на Тинсли от Академията звучеше налудничаво, но, какво пък… Кели си беше малко откачена.

— Косата ти по-червена ли е станала? — попита Кели и присви очи.

— Нещо такова — промърмори Брет. Фризьорът й Жак се издъни и използва синьо-червена вместо жълто-червена боя. Беше отишла до „Бергдорфс“, за да я оправят, но попадна на най-пънкарския стилист в салона, който й каза, че изглежда перфектно и че всичките му артистични сетива отказват да променят този цвят. Брет се безпокоеше, че прилича твърде много на Кейт Уинслет във филма „Вечна светлина“, а това не беше пример за подражание.

— Харесва ми — декларира Кели. — Мисля, че изглежда страхотно.

„Лъжкиня!“, помисли си Брет, отлично запозната с мнението на Кели за изкуствения вид на боядисаните коси, след което тръшна чантата си на земята.

— Е, защо не ми се обади цяло лято?

— Аз… аз ти звънях — заекна Кели с разширени очи.

— Не. Не си. Изпрати ми едно съобщение само, беше през юни.

Кели стана.

— Хубаво де, но ти така и не ми отговори!

— Аз… — Брет се спря. Кели беше права, не беше отговорила. — И какво, чуваш ли се с Тинсли?