Сесили Зигесар - Новачката

Два са забравените чифтове женски обувки. Едни Маноло и едни Тод. Коя се е напила толкова много, че да се прибере боса вкъщи?

Двама са хората, които седяха до езерото ми със златната рибка и се гледаха влюбено в очите. Няма да кажа кои са. Само златната ми рибка Стенли знае със сигурност.

До после, парти другарчета,

Хийт

P.S. Нямам търпение за следващото избухване.

P.P.S. Само след три седмици е. Съберете сили.

Треньорите на „Уейвърли“ отборите бяха толкова зли, че накараха всички да се явят за спортни часове в Черната неделя (наричана така поради очевидни причини). Играчите се дотътриха на терена с тежък дъх на мартини, с размазани сенки по горните клепачи и с розови езици, резултат от двете големи супени лъжици „Пепто“, изгълтани против разбунтуван стомах.

Кели седна на пейката и постави глава между коленете си. Имаше смучка на шията и беше сигурна, че не е от Изи. Беше се опитала да я прикрие с коректор, но голямото пурпурно петно продължаваше да грее на мястото си. Така или инак беше прекалено скапана и не я беше грижа. Искаше да се свие под кашмиреното си одеяло и да си лапне палеца. Съзря Джени и Брет, които седяха на тревата и се разтягаха, с вид на не близнали алкохол предната вечер. Откога бяха толкова добри приятелки?

Г-жа Смайл наду свирката си и извика на момичетата да се подготвят за схватка. От всички възможни неща за правене в часа по спорт след парти в Черната събота те щяха да играят! Не можеше ли просто да изброят по няколко коремни преси и да отидат да си легнат?

— Кели Върнън, Брет Месършмит, вие ще играете център — инструктира ги г-жа Смайл.

Всеобщо възклицание се разнесе откъм пейките. Главите на всички се насочваха ту към русата опашка на Кели, ту към огненочервената коса на Брет. Кели се надигна тежко от мястото си, чувстваше се подпухнала и отвратителна. Наблюдаваше как Брет тича като фурия към центъра на игрището и отново възнегодува вътрешно. Как беше посмяла Брет да не й сподели за Далтън?!

В мига, в който г-жа Смайл хвърли малката сребриста топка, Брет я шибна и хукна толкова отривисто, че удари Кели по лявата наколенка. Кели се отдръпна назад от болка и гняв. След това хукна след Брет, която дриблираше с топката няколко стъпки напред. Тревата под краката й беше мека и черно-белите й найкове свирепо се забиваха в нея. Полата на Брет се повдигаше и разкриваше кльощаво дупе, обуто в червено-кафявите спортни шорти. Кели я настигна и вклини стика си между нея и топката. Тогава Брет се изви и запрати малкото кълбо с обратния край на стика далеч от Кели и право към съотборничките си в средата на терена.

— Наказателен удар! — изкрещя Кели и спря. — Г-жо Смайл! Тя ме фаулира!

— Не съм видяла такова нещо — отговори г-жа Смайл. — Продължете играта.

Треньорката направи знак към останалите момичета, които бяха взели топката и я търкаляха към една от вратите.

— Исусе Христе — Кели отвратено хвърли стика си на земята. — Тя удари топката с непозволената страна на стика!

— Няма значение — каза г-жа Смайл. — Това е просто тренировка, а и нищо не видях.

Кели се обърна към Брет с присвити очи:

— В Ню Джърси не преподават хокей на трева, нали?

Кели видя как млечнобялата кожа на Брет стана още по-бяла.

— Върви по дяволите — промърмори накрая Брет.

— О-хо, голямото завръщане на Мис Перфектност на Класа, Брет Месършмит. Мислех, че имаш по-солидни способности за дебат. Мислех, че можеш с думи да се измъкнеш от всяка ситуация!

— Момичета — предупреди ги г-жа Смайл. — Играйте! Брет, отборът ти току-що отбеляза гол.

Брет заобиколи г-жа Смайл, за да застане лице в лице с Кели.

— Какъв ти е проблемът, Кели? Какво толкова имаш против мен? И ако става дума за това, аз съм тази, която трябва да ти е сърдита, а не обратно!

— О, нима? И защо?

— Защото си кучка, която манипулира хората, затова! — Брет крещеше.

Останалите момичета възкликнаха от изненада. Г-жа Смайл се опита да застане между двете, но Кели й хвърли поглед, който безпрекословно заповядваше: „Стойте настрани!“ Г-жа Смайл се обърна и енергично закрачи към близката сграда.

Кели извика към Брет:

— Върни си думите назад. Не съм манипулатор.

Брет избухна в смях:

— Не? И тогава каква е цялата тази Джени-Изи история? Това не е манипулация, така ли? — тя хвърли поглед към Джени, която стоеше съвършено неподвижна, изпъната като хокейния си стик, и ги гледаше от средата на игрището.