Сесили Зигесар - Новачката

Кели захапа пръста си и се обърна, за да не види Изи изражението на лицето й. Той я гледаше, докато се извръща и се мъчеше да отгатне за какво си мисли. Дали няма начин да спаси и Кели, и Джени? Единственото, за което се сещаше, щеше да застраши собственото му място в „Уейвърли“. Беше ли достатъчно мъж, за да го стори?

Кели отново го погледна и каза:

— Предполагам, че каквото има да се случва, ще се случи.

— Да, кой знае. Може пък да изключат мен.

Тя помълча за секунда и добави:

— Иска ми се да можех да върна времето назад.

Изи постави ръка върху нейната и замислено промълви:

— Знам.

Усещаше, че това нещо с Джени, каквото и да беше то, е твърде голямо за него, твърде трудно за осъзнаване. И може би твърде плашещо. Докато гледаше Кели — седнала на стълбите с хокейната си поличка и чехлите за след тренировка; с коса, вдигната във висока, небрежна опашка и без никакъв грим — Изи си помисли, че тя му прилича на дете. Не на обигран и пълен с емоции възрастен. Беше сладка, сигурна и беше нещо, което той разбираше. Не му се искаше да я изоставя — независимо дали заради Джени, или защото напуска завинаги Академията.

— Може пък и да направя така, че това да се случи — каза той и стисна пръсти около нейните.

Час по-късно Брет вървеше надолу, по подвижното мостче от яхтата към брега, обгърнала тялото си с ръце. Съзнанието й блуждаеше около всичко, което току-що беше направила.

Ерик Далтън я беше съблякъл и я беше целувал навсякъде. Беше свалил бавно и своите дрехи. На дневна светлина! Не бе откъснал очи от нея през цялото време — бяха се галили, разтривали и масажирали, и тогава, тъкмо когато нещата щяха да се… задълбочат, тя му каза, че има нужда от свеж въздух. Да бъде с Ерик в леглото бе много повече от очакваното. Много повече от фантазиите, които бе имала спрямо него. Беше й трудно да го възприеме. И то не непременно в положителен смисъл. Брет трябваше да помисли.

Но кого съзря на края на дока в този момент? По дяволите! Джеремая!

— Ето значи къде си — промърмори той. — Мислех, че не си падаш по яхти.

Под очите му имаше огромни кръгове. Беше облечен в дънки и бяла тениска с емблема на манхатънски пънк клуб, носеше грамаден спортен сак с неговите инициали отстрани. Брет почувства тръпка на вина. Ето го Джеремая — готин, силен, с чанта с инициали, несъмнено избродирани от майка му — изглеждаше толкова уязвимо и мило!

— О… Здрасти — каза тя.

— Здрасти? — Джеремая поклати невярващо глава. — Това е всичко, което имаш да кажеш: Здрасти?!

— Ами — Брет се опита да мине покрай него, но той я спря с ръка. За миг тя се уплаши и се обърна назад, към яхтата, за помощ, но тогава осъзна — та това беше Джеремая! Брет се изтръгна от силната му ръка.

— Да не си посмял да ме докосваш! Не получи ли съобщението ми?

— Какво, късаш с някого с послания на гласова поща, така ли? — извика той към нея. — Това е наистина изискано. Мислех, че струваш повече!

Брет не искаше тази сцена да се разиграва точно пред яхтата на Ерик. Ерик, който се беше съблякъл много бавно. Ерик, който я беше галил опитно и зряло, а не по припрения начин, по който мачкаха момчетата на нейната възраст. Ерик, който не се бе ядосал, когато тя се покри с кашмирените чаршафи „Ралф Лорън“ и каза, че трябва да спрат. Брет тръгна по пътеката към кампуса.

— Добре — обърна се тя към Джеремая. — Късам с теб очи в очи тогава. Сега доволен ли си?

— Предполагам, че мога да получа и някаква причина, нали?

— Разбира се — смръщи се Брет. — Наистина ли мислеше, че връзката ни е сериозна?

Джеремая се спря. Очите му бяха подути и червени. Изглеждаше така, сякаш не беше си лягал цяла нощ.

— Да. Наистина мислех, че е сериозна. Защо инак бих те канил с мен в Калифорния?

— Ами… — Брет се зазяпа към земята.

— Очевидно има някой друг — позволи си да отбележи Джеремая. — Казаха ми да те търся тук. Това е неговата яхта, мм? Била си с някой друг — в неговата лодка, в неговата каюта, така ли? Хайде, Брет. Това е доста долнопробно, не мислиш ли?

Брет кипна и присви очи. Все едно той можеше да й говори за класа, с тъпия си градски акцент! Тогава й просветна.

— Чакай малко, кой ти каза, че съм тук?

— Има ли значение? — Джеремая сви рамене и извади пакет „Кемъл Лайт“ от задния джоб на сака си. — Въпросът е, че някой ми го каза и че ти напълно го потвърди. Затова, майната му. Загубата е твоя.