Сесили Зигесар - Новачката

— Не — отговори прекалено бързо Кели. Джени я погледна озадачено, а Брет завъртя отегчено очи.

— Вижте, знам, че и двете знаете. Имам… има нещо между мен и г-н Далтън.

— Спа ли с него? — попита Кели.

— Не. Но почти.

Те помълчаха за кратко.

— Джеремая ме хвана да излизам от яхтата му вчера — продължи равно Брет и отметна косата си назад. Джени забеляза голямо петно от осмукване. — Но се чудя откъде ли знаеше, че съм там?

Джени хапеше устни и видя, че Кели прави същото. Не бе проронила дума на никого, но Кели със сигурност беше. Въпреки че… как беше разбрала самата Кели? Брет сигурно мислеше, че Джени я е издала.

— Нямам идея — повтори Кели, като избягваше да гледа Брет директно в очите.

— Добре — смотолеви Брет.

— Всичко наред ли е? — попита Джени. — С г-н Далтън и въобще?

Брет сви рамене. Не беше сигурна какво да отговори. Искаше й се да бъде малко по-смела и да им каже истината. Да им сподели, че докато Ерик се събличаше, на нея взе да й липсва начинът, по който се събличаха нейните връстници — нервното дърпане на дрехи, оплитането в крачоли и ръкави, все едно не могат да повярват на късмета си, че ще бъдат до момиче като Брет. Очевидната опитност на Ерик я беше уплашила. Искаше й се да беше събрала кураж да се върне при него и уверено да му каже: „Хей, голямо момче, вземи ме сега“. Но не беше успяла. Не беше готова. Наистина много искаше да разкаже всичко това на Кели и Джени, но нали Кели знаеше, че девствеността на Брет е изгубена още преди години, с онова швейцарско момче. Как би изглеждало, ако признаеше истината сега?

Момичетата мълчаливо отпиваха от чашите си и чакаха Брет да отговори. Джени се облегна назад. Чувстваше се късметлийка. Не беше гадже на Изи, но усещаше, че ако нещо се случи между тях, нямаше да бъде нередно. Напротив, щеше да бъде напълно в реда на нещата. Само ако можеше Кели да пожелае да се върне при Брендън…

— Ей — наруши тишината Кели. — Имам идея.

Тя скочи на крака и излезе от стаята. Върна се след минута, като носеше голяма, червена книга с кожена подвързия. Върху нея имаше надпис „Бухалите на Уейвърли 2000“

— Долу има такива книги за всяка една година — до петдесетте на миналия век.

— Стари годишници? — попита Брет. — Нас все още ни няма в тях!

— Не, но г-н Далтън го има — Кели се усмихна злорадо.

— О, боже, отвори го! — възкликна Джени.

Разгърнаха страниците и намериха буквата Д, а после и Далтън. Ето го и него, с папийонка по случай завършването си и със същата Имам-нещо-наум-но-няма-да-ви-кажа усмивка. Изглеждаше с пет години по-малък, но пак точно толкова готин. Те го съзерцаваха притихнали.

— Вероятно ще успеем да открием, че е бил супер мухльо с пъпчасало лице, побъркан по Плейстейшън — рече тържествено Кели. — Мисля, че може да е от полза.

— Моля ви — противопостави се Джени. — Всичко, от което имаме нужда, е книжката му от първи курс. Гарантирам, че там изглежда като пълен идиот. Искам да кажа, всички изглеждат така в първи курс.

— Дори и ти? — добронамерено попита Кели.

— О, не. Аз никога не съм изглеждала нелепо. Трябва да видиш снимките ми от седми клас. Бях луда по попарените блузки. Супер секси!

— О, не! — засмя се Кели.

— Да. Когато се срещнете с баща ми, той несъмнено ще ви ги покаже.

— Толкова си откачена! — Брет я замери с възглавница.

Джени се закиска и уцели Брет в отговор. Едно перце изпадна от възглавницата и се залепи върху покритите с блясък устни на Кели, което накара Джени да се захили още по-силно. Може и от рома да беше, но се чувстваше някак превъзбудена.

Изведнъж на вратата се почука. Момичетата замръзнаха.

— Ромът — прошепна Кели. — Под леглото!

Те изпокриха чашите си, като в бързината скриха дори годишника на „Уейвърли“. Кели отвори широко вратата и видя срещу себе си декана, Анджелика Пардий и г-н Пардий, всички скупчени на дървения праг.

„О, господи — помисли си Джени. — Променили са решението си. Ще изключат всички ни. По дяволите, по дяволите!“

— Стаята определено става за четирима — размишляваше замислено Анджелика и се оглеждаше наоколо.

— Всичко, което е нужно, е четвърто легло — добави г-н Пардий. — Свободно бюро има.

Кели, Джени и Брет се спогледаха. Четирима?!

— Ъммм, можем ли да ви помогнем с нещо? — попита Брет. Опитваше се да говори, с колкото е възможно по-затворена уста, за да не усетят учителите алкохолния й дъх.

— Момичета — обяви Меримаунт. — Имам интересни новини, които мисля, че ще ви зарадват.