Сесили Зигесар - Новачката

— Значи… това си мислех аз — прекъсна той вътрешния й монолог. — Имаш още една година тук. И си на седемнайсет. Аз съм на двайсет и три — това са шест години.

— А-ха — отговори Брет, докато извиваше между пръстите си въжето на близкия пилон.

— Шест години. Тоест, когато аз съм на двайсет и осем, ти ще си на двайсет и две. И когато аз съм на петдесет, ти ще си на четирийсет и четири.

— Добре, какво се опитваш да кажеш? — изпръхтя Брет.

— Аз… — започна Ерик.

— Не се обиждай — вметна бързо тя и изпъна гръб. — Но нямам намерение да се пазя за теб, докато стана на четирийсет и четири. Да се надяваме, че тогава вече ще имам някой по-млад.

— Не вярвам, че бих могъл да чакам, докато станеш на четирийсет и четири — напрегнато я гледаше той.

— О! — възкликна Брет и затегна толкова силно въжето около пръста си, че почти спря притока на кръв. Ерик все още се взираше изпитателно в нея и после въздъхна:

— Искаш ли да влезем?

Тя се поколеба. Не беше съвсем сигурна, но подозираше, че се намира близо до най-големия, най-важния момент в живота си досега. Стоеше тук, в парцалива тениска и в най-парцаливите си дънки, след неделна тренировка по хокей на трева, леко замаяна, на седемнайсет години, с малка пъпчица на дясната си буза, прикрита с коректор, с домашно по биология, което трябва да пише… С други думи, животът й до момента беше пълна трагедия. Но само ако пожелаеше, следващите минути можеха да го променят завинаги.

— Да, искам.

Тя се усмихна кротко на себе си и прокара ръце по перилата на палубата, за да се качи.

Кели зави покрай „Дъмбъртън“ и видя Изи, който беше застанал пред входната врата. Първоначалният й инстинкт беше да му обърне гръб и да се върне назад към игрището, но той я видя:

— Чакай — Изи заслиза по бетонните стълби. — Върни се!

Кели се спря с нежелание. Върна се в мислите си към мъглявите събития от партито снощи — огромна бъркотия от бутилки с текила, грозната келтска татуировка на Хийт, Изи, който наднича между завесата от мъниста, инфантилния имейл на Хийт от тази сутрин… От началото на годината всички си правеха майтап с понито на Хийт — да, тя беше пияна; да, беше ядосана на Брет и още по-ядосана на Изи, но защо, по дяволите, беше позволила на Хийт да я прибави към глупавата си колекция от пони-завоевания?

— Здрасти — каза Кели грубо.

— Е, забавлява ли се добре снощи? — попита я той с вдигнати вежди.

— Съжалявам — тя развя ръце покрай униформената си спортна поличка. — За… ти знаеш. За онова. Беше тъпо. Пиянска игра.

— Определено ме свари неподготвен — Изи подритна с крак малко камъче отстрани на пътеката. Кели се разтапяше от уязвения му и смутен вид.

— Беше странно парти — погледна тя надолу. Изи не отговори.

— Но не като миналата година — продължи Кели. — Този път беше на майтап.

Тя седна на стълбите и събра колене, като се опитваше да пребори желанието си да стисне очи.

— Просто искам всичко да е както преди. Беше ни толкова хубаво!

— Да, така е — отвърна меко Изи.

— Какво стана с нас?

— Не знам.

— Може би има как да го върнем? — Кели вдигна глава обнадеждено. — Може би ако само… не знам. Ако напуснем кампуса и поговорим. Някъде, където да сме само ние. Където кажеш. Дори мога да дойда да яздя с теб — импулсивно добави Кели.

Изи винаги се бе опитвал да я склони да яздят заедно и тя никога не беше се съгласявала.

— Ще дойдеш с мен на езда?

— Ако не ме изритат от Академията, да — тя се намести на стъпалото. — Все още не знам какво ще каже Джени. Имам предвид, че тя не иска да ме издава, но не желае да въвлича и себе си в проблеми.

Изи съзерцаваше обувките си.

— Не мисля, че Джени трябва да има проблеми.

— Да, вече го отбеляза — Кели долови необичайната острота в собствения си глас.

— Мисля, че трябва да поемеш вината. Джени няма нищо общо с това!

— Ако го направя, ще ме изключат. Нима го искаш? — попита огорчено Кели.

— Не. Аз… — Изи поклати глава. — Само ако имаше начин никоя от вас да не пострада.

— Не разбирам — Кели го гледаше изпитателно. — Защо толкова ти пука дали тя ще има или няма да има проблеми? Та вие бяхте почти непознати, докато аз…

Изведнъж все едно мълния премина над главата й. Нещата, които Брендън й беше казал преди черносъботното парти; рисунките по ръката на Джени; клюкарския имейл на Хийт: „Двама са хората, които се гледаха влюбено в очите“… Те са били напълно готови да флиртуват един с друг и без Кели да ги моли да го правят! Изи харесваше Джени. Не защото някой го бе поискал като услуга от него, а защото наистина го чувстваше.