Сесили Зигесар - Новачката

— Трябва да тръгвам — обяви той, а после се наведе и прошепна в ухото й: — Късмет!

Брендън профуча покрай Изи, без да го поздрави, а после бавно се отдалечи от тях. Изи седна до нея.

— Какво правиш тук? Толкова шантави работи стават там вътре.

— Да, бях част от шантавите работи, но реших да изляза и да погледам езерото.

— Красиво — промърмори Изи.

— Красиво е, нали?

— Не езерото имах предвид — прошепна той.

Думите на Джени заседнаха в гърлото й. Тя беше прекалено, прекалено пияна, но изведнъж изтрезня. Изи запали цигара и запуши мълчаливо, като изпускаше тънки струйки дим над градините, който образуваше ореоли около японските дръвчета.

— Гледах представлението ти днес — наруши тишината Изи. — Беше… беше добро.

— О… — успя да смотолеви Джени, като смутено заби поглед в земята. Колкото повече се опиваше от алкохола, толкова повече я глождеше въпросът дали изобщо принадлежи на това място. Беше успяла да обърне мажоретния номер в своя полза днес, но щеше ли да бъде способна да реагира толкова бързо през цялото време? Опитваше се да не се сеща за това, ала тежки мисли за Дисциплинарната комисия я спохождаха непрекъснато. Със сигурност беше популярна тази вечер, но какво значение би имало това, ако я изключеха от „Уейвърли“ в понеделник? Разбира се, винаги можеше да издаде Кели, но тогава пък всеки щеше да я намрази, задето е изгонила Кели от Академията. Нямаше печеливш ход.

— Къде научи това? — попита Изи.

— Ами всъщност… прекалено странно е за обяснение.

— Хм — рече той. — Помниш какво ти написах за бухалите в онази бележка, нали?

— Да — Джени наблюдаваше профила му с ъгъла на окото си. Нощта ставаше студена, по тревата около тях се образуваха капчици роса. Зачуди се колко ли е часът.

— Мислиш ли, че беше тъпо? — продължи Изи.

— Какво? Не. Защо? — Джени кръстоса крака.

— Защото… защото бях написал, че според мен те си говорят.

— Не. Не е тъпо, готино е.

— Така ли? — усмихна се срамежливо той към тревата.

— Да — усмихна се на свой ред тя и го погледна.

— Защо? — Изи се промъкна по-близо към нея.

Джени се замисли защо. „Защото си готин? Защото си красив? Защото не мога да спра да мисля колко идеален си за мен?“ Тя се спря.

— Изи… флиртуваш с мен, защото Кели те е помолила ли?

Той дръпна продължително от цигарата си и каза:

— Мислех да те питам същото.

— О — изрече тя объркано. После се загледа в отражението си във водата. — Е, така ли е?

— Не — отвърна Изи накрая. Джени забеляза, че ръката му трепери. — А ти?

— Не — отговори бързо тя. — Аз определено не.

— Какво ще правиш с ДК? — попита след няколко секунди Изи и смачка цигарата си върху един камък. — Ще кажеш ли, че Кели е виновна?

— Все още не съм решила.

Джени усети, че лицето й се изкривява. Не искаше да проваля живота на Кели, но и не искаше да бъде изключена от „Уейвърли“. Ами ако Дисциплинарната комисия я отпрати оттук и тя никога повече не види Изи?

— Виж — въздъхна той. — Мисля, че това е нередно и смятам, че ти не трябва да си забъркана в тази история. Отделно, че дори не ходя с Кели вече.

Джени спря да диша.

— Тъпо е, че тя така ни манипулира, разбираш ли?

Джени кимна вцепенено.

— И още повече, че нещата по принцип не са както трябва — прошепна Изи, повече на себе си.

— Какво имаш предвид? — попита тя, като й се прииска да срещне погледа му, а после… може би и устните му.

— Ами… — Изи се излегна назад на тревата. Джени си припомни как й беше посочил съзвездието „Седемте сестри“ на тавана в стаята й и се запита къде ли се намираше то тази нощ. — Нали се сещаш за онези реклами на диаманти, които показват любовта като… като наистина блестящо, лудо нещо?

— Да — отвърна тя и също легна по гръб.

— Това искам аз — заяви Изи директно. — В момента го нямам, но го искам. Не по такъв глупав и сладникав начин, но го искам цялото.

Джени потръпна. Напълно разбираше какво има той предвид. Докато съзерцаваха небето, звездите над тях блещукаха — ярки и блестящи. Като диаманти.

OwlNet Email Inbox

То: „купонджиите“ (27 души по списък)

From: HeathFerro@waverly.edu

Date: Неделя, Сеп 8, 11:40

Subject: Яко, яко, яко

Пичове, партито за Черната събота беше нажежено до бяло. Малко интересни факти в числа:

Шест е броят на момичетата, с които се целувах на купона, (или поне броят, който си спомням)

Единадесет е броят бутилки текила, които се изпиха. По дяволите, да!

Един е нелепо избръснатият младеж, който стоя настрани по време на играта „Аз никога“ и наблюдава някаква руса богиня от Атланта.