— Предпочиташ компанията на по-възрастни от нас?
Джени замръзна, а Брет направи смръщена гримаса.
— Какво трябва да означава това?
— Намери ли телефона си? — попита я Кели с наклонена глава.
— Да — Брет запали цигара. — Е, и?
— И… нищо. Аз го намерих. Просто исках да се уверя, че вече е у теб.
— Ровила си из съобщенията ми? — извиси остро глас Брет.
— Не! — отвърна обидено Кели. — Не бих направила такова нещо!
— О, да, разбира се, че не би. Както и да е. Трябва да се омитам оттук.
— За какво говори тя? — попита Селин, когато Брет се втурна бързо навън.
Кели проследяваше с твърд поглед отдалечаващата се фигура на Брет и не отговори.
— Звучи така, сякаш има проблем с момчетата — та тя дори не иска да види Джеремая! — добави Селин. — А той е толкова секси!
— О, тя няма проблеми с Джеремая — прошепна Кели. — А с г-н Далтън.
Устата на Джени зейна. О, господи! Добра приятелка беше Кели, няма що.
— Далтън? — повтори Селин. Момичетата се вторачиха в нея, замлъкнали потресено.
— Абсолютно. Те наистина… — започна Кели злорадо, но беше прекъсната от Хийт Феро. Имаше фалшив дървен викингски шлем на главата и беше свалил ризата си, та да покаже татуирания келтски символ на гърдите си.
— Ей, девойки — той преметна ръцете си върху Джени и Кели.
„Предполагам, че пак ме харесва“, иронично си помисли Джени. Не че я интересуваше.
— Похотлив съм.
Селин се изкикоти отвратено.
— Разбира се, че си, Пони — извика Бени, която се бе приближила към тях.
— Точно така. Искате ли да играем на „Аз никога“? — Хийт грабна бутилка текила от близката маса.
— Определено — бързо се съгласи Кели и отвърна очи от Брет, която се бе спряла на вратата на шатрата и трепереше цялата.
— Хубаво, но има нови правила: ако никога не си го правил, трябва да изпиеш един шот текила и да целунеш някого — обяви Хийт.
— Ти си невероятен — изхили се Бени.
— Добре — Кели шумно въздъхна. — Но само без езици!
Джени, Хийт, Сейдж, Тийг Уилямс и Бени се подредиха върху влажната трева отвън. Въздухът беше прохладен и мокър, но Джени вътрешно гореше. Мартинито й въздействаше странно.
— Кой иска да започне първи? — попита Хийт и отпи голяма глътка от бирата си „Хайнекен“.
— Аз — вдигна ръка Джени. Тя наля шотове в малки пластмасови чаши. — Окей. Значи. Ъм… Аз никога не съм правила секс на игрище.
Кели, Селин и Бени свиха рамене. Джени, Хийт и Тийг изпиха по един шот.
— Ела тук, Джени — подкани я Хийт. — Нека проверим дали ще си спомним как се прави.
„Ужас!“. Джени замаяно целуна устните на Хийт и после игриво го удари в стомаха.
— Леле-мале! — извика тя. И вместо да й се подиграят, всички се засмяха и изпиха по още един шот, ей така, за забавление.
Не всички бухали от „Уейвърли“ се нуждаят от очила.
Изи дръпна силно от джойнта си и го подаде на Алън Жирар. Бяха седнали в малка ниша, отделена от останалите в шатрата със завеса от мъниста — от онези, които човек би видял в лятната вила на някоя баба.
— Т’ва парти е куцо — успя да изломоти Изи, докато се опитваше да задържи дима в дробовете си.
— Не са ли всички партита такива, мм? — риторично изломоти Алън.
Те побеседваха известно време върху това, кое парти всъщност е било най-яко и решиха, че първенството държи купонът, организиран от Тинсли Кармайкъл в хижата на родителите й в Аляска, преди година и половина. Беше по време на пролетната ваканция, когато повечето деца заминаваха със семействата си в Парк Сити или в Монте Карло, затова не всички тръгнаха за Аляска. Къщата беше кацнала на брега на ледено езеро, точно до една гигантска, пурпурна планина. Всички пиха толкова червено вино, че накрая паднаха и последните задръжки. Това беше преди Кели и Изи да станат гаджета, и Изи беше успял да убеди Тинсли да влезе гола с него във външното джакузи, където си говориха цяла нощ. Беше от тези партита, на които всичко е перфектно и чистосърдечно — никой на никого не се ядоса и всички бяха успели да запазят забавната страна на пиянството, без да се прекрачват граници и без да се повръща навсякъде по тиковия под.
Мънистата се разделиха и Брет се промуши през тях. Беше облечена цялата в черно и изглеждаше зла и груба като старата вещица с ябълката от „Снежанка“.
— Какво става? — попита я Изи, след като тя се пльосна до него.
— Мога ли да се скрия тук при вас? — Брет взе джойнта, който беше изгорял почти до фас. Дръпна продължително и издуха дима през носа си.
Читать дальше