Сесили Зигесар - Новачката

Джени се вгледа внимателно в Брендън и попита:

— Честно, всичко ли е наред?

— Ами… — смънка той.

— Какво има? — попита тя отново. Бени ги остави. — Не искаш ли да ми кажеш?

Той хапеше устни. Не можеше да каже какво чувства. Беше ли объркан заради Кели? Или беше ядосан на Джени, задето си пада по Изи? Или му беше досадно, че е отново на училище? Или…? В този момент над тълпата премина пронизителен вик: „Джени!“. Брендън и Джени извърнаха глави. Селин седеше точно отсреща на снежнобял кожен диван. Брет, облечена цялата в черно, се беше настанила върху облегалката му. Кели заемаше място от другата страна на дивана и пушеше през тънко сребърно цигаре. Сърцето на Брендън започна да бие по-учестено.

— Джени, ела насам! — крещеше Селин.

Джени погледна отново към Брендън и попита:

— Сигурен ли си, че си ОК?

— Джееее-нииии — Селин не спираше да кряка.

Джени погледа въпросително Брендън още няколко секунди и той осъзна, че се държи гадно. Кели си играеше с чувствата му, Джени не го харесваше, но какво от това? Джени си беше все така сладка и загрижена към него и точно в момента изглеждаше напълно щастлива.

— Сигурен съм, върви — нареди й той.

Докато тя си проправяше път към дивана, едно високо самоуверено момиче от горния курс на име Чандлър, грабна ръката й:

— Готин танц!

— Благодаря ти!

Блондинката, която стоеше до Чандлър и беше облечена в елегантна сребриста блуза и навити панталони на тънко сиво и розово райе, присви очи към Джени и попита:

— Била ли си някога модел? Изглеждаш ми много позната.

— Според мен прилича на Тинсли — добави Чандлър.

— Позирала съм за една реклама на „Ле Бест“, но само веднъж — грейна Джени.

— Да, това е! — извика момичето. — Харесвам тази реклама. Изглеждаш толкова готино в нея — суперсекси на плажа! Кой ти беше стилист?

— Джени! — пак извика Селин от дивана.

— Трябва да отида — обясни Джени на Чандлър и другото момиче. — Радвам се, че се запознахме!

Докато се промъкваше към останалите, внезапно я осени една мисъл. Нямаше никакъв смисъл да крие и да разправя разни шантави истории за полуголото модно шоу или за онази аморална нощ с „Рейвс“. Съвсем не. Джени — не Старата Джени или Новата Джени, а тази Джени сега — беше достатъчно смела, за да бъде такава, каквато е. „Обичам Уейвърли!“, мислеше си тя, потръпвайки от удоволствие. Но, за бога, можеше да я изключат… Не точно сега!

Тя се присъедини към момичетата на дивана. Селин незабавно й връчи мартини с „Ред Бул“.

— Значи не си ни сърдита? — попита Селин. — За танца на мажоретките?

— Да — Кели поклати глава, — исках да ти кажа…

— Не се безпокойте, няма проблем — увери ги Джени. Въпреки че беше доста подъл, номерът й даде шанс да бъде част от нещо, от истинска, ексклузивна „Уейвърли“ традиция. Не е ли върховно?

— Изпълнението обаче беше върхът! — изкоментира Селин. Смучеше едновременно гердана си от шарени топчета и цигара „Дънхил Ултра Лайт“.

Джени се премести до Брет, която седеше на отдалечения край на дивана и изглеждаше така, сякаш не беше спала от 96 часа.

— Изчезна след мача. Добре ли си? — попита я тя.

— Не знам — отвърна Брет механично.

— Да не би… — започна Джени.

Брет сложи пръст пред устните си, но кимна с нещастен вид.

— Какво стана?

— Не мога да говоря за това — прошепна насечено тя и поклати глава.

— Добре.

Кели хвана ръката на Брет и каза:

— Видях Джеремая, когато идвах насам. Търсеше те.

Очите на Брет се разшириха от страх.

— Каза ли му, че съм тук?

— Ъ… ами, да. Защо, имаше ли причина да не го правя? — попита Кели, като очевидно се преструваше, че не я разбира.

— По дяволите — промърмори Брет.

— Какво толкова? Все още се виждаш с него, нали?

Брет поклати яростно глава.

— Не трябваше да му казваш, че съм тук.

— Добре, извинявай! Но откъде се предполага, че мога да знам за това? — настоя Кели. — Вече нищо не ми казваш!

— Ти просто… не трябваше…

Главите на другите момичета се извръщаха ту към Брет, ту към Кели, все едно бяха зрители на тенис финала за купата „Уимбълдън“. Джени се запита дали Кели знае за Брет и г-н Далтън. Кели изрита цигарата си с петата на сините си гумени кроксове.

— И защо не искаш да виждаш Джеремая?

— Аз просто… не искам. Просто така.

— Не е достатъчно готин за теб? Ние всички не сме достатъчно готини за теб? — Кели ехидно разпитваше и въртеше език из бузата си.

— Стига — възрази Брет. — Не съм казала…