Сесили Зигесар - Новачката

— Разбира се.

— Вие, мъжете, сте лишени от всякаква логика — след дълга пауза каза тя накрая и прокара ръце през яркочервената си коса.

— Кои — ние с Алън ли?

— Не — Брет се обърна към Изи и той си припомни защо я харесва толкова много. Имаше широка челюст, големи очи, красиво лице и приличаше малко на Менди Мур. — Исках да кажа… защо, когато пожелаете нещо и когато го получите, когато ние ви го дадем, откачате?

Алън дръпна и се облегна назад, като разроши с ръце късата си кафява коса.

— Това е твърде дълбока тема за мен, човече.

Брет извади цигарите си и запали една.

— Няма значение — със сърдита гримаса изрече тя и стана отново. Примижа към Изи: — Все още ли си заедно с Кели?

— Не знам.

— Така си и мислех — изхили се Брет. — Аз се омитам. Забавлявайте се, момчета.

— Тя е толкова странна — изфъфли Алън. — Знаеш ли какво чух тези дни? Че спяла с един от учителите. С онзи, новия.

— Брет? — попита Изи и се загледа след нея. — Неее…

— Не знам, човече. Виж я. Съвсем се е побъркала.

Изи изгрухтя и затъркаля едно от бежовите мраморни мъниста между пръстите си. Опушеният му мозък се опита да асимилира това, което се беше случило с Кели и него. Бяха ли заедно все още или не? Стана и раздели завесата от топчета с ръка, като се чувстваше напълно объркан. Винаги бе очаквал, че любовта е нещо великолепно и забележително, може би и леко болезнено — подобно на начина, по който усещаше гърба и краката си след цял ден езда с Кредо. Или пък като вътрешния трепет, който бе изпитал миналата година, на брега на Сена — гледаше как хората минават и изведнъж го прониза мисълта, че се намира тук и сега; че не е заседнал нито в миналото, нито в бъдещето. Но съвсем не знаеше какво чувства към Кели. И все пак, къде беше тя?

Тогава ги видя.

Хийт Феро целуваше Кели по цялото лице. Тя беше дръпнала дънките му толкова надолу, че се бяха свлекли почти на бедрата му и разкриваха волно цепката на задник. Както обикновено, Хийт беше тръгнал да завладява.

Изи се върна отново в нишата. Добре, това все пак беше отговор.

„Толкова съм размекната и некоординирана“, помисли си Джени и разтърси ръце. Беше се преместила на една неочаквано тиха морава зад шатрата. С малка каменна японска градина, каменна пейка, покрита с мъх и езерце с мозайка по края, в което кръжеше гигантска златна рибка. След няколко кръга на „Аз никога“ Брендън я беше потупал по рамото и я бе попитал дали не иска да си поеме малко свеж въздух.

— Изглеждаше ми малко позеленяла — каза той, след като се отдалечиха.

— Добре съм. Но ти благодаря, че ме изведе оттам. Започна да става странно — Джени не беше никак запленена от гледката на задника на Хийт Феро, който продължаваше смело да се излага на показ.

— Няма проблем.

— Защо не игра с нас? Имаш нещо против игрите с целуване?

— Аз… — той заекна. — Сложно е.

Джени разкърши врата си и отговори:

— Добре.

Беше щастлива, че двамата с Брендън могат тихо да поседят, без да има нужда от обяснения. Истинските приятели трябва да могат да седят заедно в края на краищата. Беше се забавлявала добре на това парти, но сега, след поетия алкохол, изпитваше някаква празнота. С колко от присъстващите тук се чувстваше истински близка? Брендън й беше приятел, можеха да са искрени един с друг. Тя облегна глава на рамото му и загледа отражението им в езерото.

— Никога не си ми споменавал, че си ходил с Кели миналата година — Джени го погледна, а той сведе очи.

— Да.

— Затова ли мразиш Изи толкова много?

Брендън кимна.

— Хм, така вече нещата придобиват смисъл — добави Джени.

— Всичко е толкова объркано — започна бавно той. — Аз все още я харесвам. Опитах се да я забравя, но… не се получава.

— Напълно те разбирам — каза Джени, като си мислеше за Изи.

Още едно отражение се появи във водата. Отражение на рошаво и неустоимо привлекателно момче, което, дори и на парти, пак имаше петна боя по врата си. Джени затаи дъх — стори й се, че бе материализирала Изи само с мисълта си за него. Или че просто беше пияна.

— Здрасти — поздрави я меко той.

Джени примижа. Изи носеше черна избеляла тениска с надпис отпред и развлечени, омазани с боя панталони. Гъстата му блестяща и почти черна коса, която отчаяно се нуждаеше от фризьор, се къдреше около шията му. Брендън сърдито изкриви лице и стисна ръката на Джени: