Сесили Зигесар - Новачката

— Казах, че съжалявам! — извика Кели.

— Вие продължавате да викате.

Тя завъртя очи. Какво, по дяволите, се беше случило току-що? Кели затрополи надолу по мраморните стълби, които водеха до главното фоайе на библиотеката. През един тесен и висок прозорец видя онези сгушени бухали, този път кацнали по-ниско на дървото. Спря се и почука по стъклото, което накара птиците да разрошат пера и да отлетят към различни дървета.

— Я се разкарайте! — извика им Кели.

OwlNet Email Inbox

To: Undisclosed list

From: CelineColista@waverly.edu

Time: Петък, Сеп 6, 21:02

Subject: ТОП ТАЙНА

Репетиция за партито за Черната събота, в „Дъмбъртън“

Добре дошли в Аграба, Градът на Мистериите и Очарованието

САМО ЗА МОМИЧЕТА!

СЛЕД ДЕСЕТ МИНУТИ!

РАЗМЪРДАЙТЕ СИ ЗАДНИЦИТЕ!

Кели беше облякла новата си зелена рокля с ресни „Прада“, която беше купила от „Пимпърнелс“, пъстър шал за глава „Пучи“ 5 5 Емилио Пучи (1914 — 1992) — италиански моден дизайнер. Наричат го още „богът на цветовете“, заради пристрастието му към пъстрите и ярки тонове. — Б.р. и сребристи обувки „Маноло Бланик“, с десетсантиметров ток. Дългата й червеникаво-руса коса беше завита на сексапилен, азиатски кок, а очите й бяха очертани с дебела черна линия. Знаеше, че другите момичета ще й завиждат, но това беше и целта. Понякога беше забавно да положиш усилия да си красива, точно когато наоколо няма да има момчета.

Репетицията за партито на Черната събота беше традиция в женското общежитие — нямаше случайни гости и темите бяха супер идейни, което го превръщаше в едно дългоочаквано събитие. Бени Кънингам и Селин Колиста бяха се измъкнали по-рано от хокейните тренировки, за да превърнат общата стая на най-горния етаж в приказно арабско вълшебство. Бяха спуснали завесите върху гигантския извит прозорец и цялата стая беше потънала в тайнствен сумрак. Навсякъде имаше мигащи лампички, свещи, възглавници, ароматни пръчици, водка, мини цигари с марихуана, окачени на стената снимки на слонове или многоръки божества и позиционирана на видно място „Кама Сутра“ (всеки знаеше, че това е древен секс наръчник от Индия). А някаква странна, секси Бангра музика, която Бени беше поръчала от Amazon.com предния ден допълваше ориенталската мистерия. Стаята беше перфектно аранжирана сякаш за една дива оргия, само дето наоколо не се мяркаше нито едно момче.

Кели беше пристигнала рано и се наливаше с настървение, в опит да изхвърли от ума си онова, което се беше случило с нея и Изи в стаята за редки книги. Напълни отново чашата си, запъти се към мястото за сядане до прозореца и внезапно се сблъска с Брет, която тъкмо пристигаше. Двете се изгледаха напрегнато. Брет все още беше с училищните си дрехи — отегчителни червено-кафяви панталони и бяла риза с копчета на „Калвин Клайн“. Ехо? Това беше абсолютно против правилата, човек просто не можеше да се явява тук, облечен по този начин!

— Как е Джеремая? — попита Кели.

— Джеремая? — Брет я погледна объркано.

— Гаджето ти?

— О, да…

— Какво, не сте ли гаджета вече?

— Не, той… — Брет наистина се смути. Кели се зачуди дали пък Сейдж не греши — може би Брет не си падаше по някой по-голям, а просто сексът с Джеремая беше отчайващо лош. Или отчайващо добър. Земя вика Брет, Земя вика Брет: Да не споделиш и дума относно интимния си живот с най-добрата си приятелка е толкова неприемливо! Тогава Брет присви очи и я прониза с поглед.

— А как е Изи?

— Добре.

Те стояха неловко до прозореца, избягваха погледите си и отпиваха от порцелановите си „Уейвърли“ чаши, пълни с ликьор. Миналата година Кели, Брет и Тинсли бяха седяли в същата тази стая, на същото това парти и бяха си говорили за момчета, докато се редуваха да пълнят една на друга чашите си. Каква разлика, само за една година!

Кели отметна коса назад към раменете си, без да откъсва очи от Брет. Възможно ли беше приятелката й да очаква от нея да повдигне въпроса за Тинсли, за да й даде възможност да признае и да се извини, че е допринесла някак за изключването й? Едно от нещата, в които Брет не беше добра, беше да изглежда уязвима.

— Обзалагам се, че Тинсли щеше да се кефи на това парти.

— Да, щеше — измънка Брет, сепната от споменатото име.

— Колко лошо, че я няма — тихо продължи Кели.

„Окей, нека пробваме“. Брет се стегна.

— Да, наистина е много лошо, че я няма, нали?