Сесили Зигесар - Новачката

Изведнъж тя погледна към слабите ръце на Джени и забеляза буквите, които се подаваха от десния й ръкав. Изглежда се бе опитвала да ги изтрие, но Кели все пак разпозна момчешкия разкрачен почерк, както и онова глупаво кривозъбо нещо, което Изи все рисуваше. На секундата стомахът й се сви на топка и тя почувства, че косата на тила й настръхва. „От къде на къде Изи е рисувал върху ръката на тази кучка?“ Но после се спря. „Спокойно. Самата ти го помоли.“

— Е, как е Изи? — попита Кели, потушавайки безпокойството си.

— О — пискливо възкликна Джени.

— Добре ли се спогаждате?

— Ъ… ами, да.

— Чудесно.

С малко повече късмет и учителите щяха да си помислят същото. И все пак, защо Изи ще рисува по ръцете й? Това наистина не бе необходимо. Особено пък зъбатото човече. То беше нейното човече — бяха го измислили онзи път, когато се измъкнаха от училище и прекараха целия ден в Бруклин. Купуваха си винтидж дрехи и разни авангардни художества. После отидоха в бар „Ликьорът на Шилер“ и той беше нарисувал човечето си на задната страница на менюто. След това се вмъкнаха в малката тоалетна и се целуваха дотогава, докато не изнервиха всички френски туристи отпред.

Всичко, което Кели искаше от него, беше един малък флирт. И както обикновено, той беше прекалил. Но няма значение. Ако това беше цената Джени да я покрие пред Дисциплинарната комисия, добре — можеше да получи това озъбено човече.

— Хайде — тя стисна ръката на Джени и се опита с всички сили да скрие ревността си. — Смайл вече ни гледа лошо.

OwlNet Email Inbox

То: Easy Walsh @ waverly.edu

From: CallieVernon@waverly.edu

Date: Петък, Сеп 6, 16:15

Subject: Липсваш ми!

Здрасти, миличък!

Липсваш ми! Моля те, нека се видим днес на стълбите на библиотеката. Точно в 5!

Хохохохохоххох.

К.

P.S. Как е Джени?

Owl Net Email Inbox

To: JenniferHumphrey@waverly.edu

From: CustomerCare @ rhinecliffwoods.com

Date: Петък, Сеп 6, 16:23

Subject: Спа процедури

Уважаема Джени Хъмфри,

Кели Върнън ви изпраща ваучер за безплатни релакс спа процедури в нашия център. Имате запазени шиацу масаж и кислородни терапии за лице. Моля обадете ни се или ни пишете имейл, за да запишем часове.

С уважение,

— Не виждам нищо — промърмори Изи, докато Кели го водеше със завързани очи нагоре, по гладките мраморни стълби към библиотеката.

— Това е целта. Искам да те изненадам.

Те минаха през тежка дъбова врата, на която нямаше обозначение. Зад вратата имаше стени, покрити с десетки хиляди книги; стъклени кутии със свитъци; кожени кресла и малък прозорец със стъкло, изрисувано с малки разноцветни квадратчета. Толкова романтично. Кели свали ръцете си от очите му.

— Библиотеката? — Изи озадачено се огледа наоколо.

— Не само тя — Кели сгъна червената сатенена маска за очи, която си беше взела от един първокласен полет с „Иберия“. — Не помниш ли? Това е стаята за редки книги. Тук, където за първи път…

Гласът й заглъхна, тя преметна един рус кичур през рамото си. Какво да каже? Където за първи път консумираха любовта си? Те всъщност не бяха консумирали нищо. Само се бяха натискали. Беше си сложила ръката върху онова място на панталона му и беше изневерила на тогавашното си гадже, Брендън.

— Да, сещам се — отговори Изи, докато обикаляше стаята и прокарваше ръка по редките, прашни книги. Тук бяха първите издания на новелите на Стайнбек, Фокнър и Хемингуей, разположени в голяма стъклена кутия, благодарение на някои си Дж.Л.Уолш и Р.Далтън. На стената висяха четири огромни платна на Ротко, всичките с различни по големина черни и червени квадрати.

Кели седна на едно от кожените кресла и настръхна от студената кожа под краката си.

— Може да пресъздадем онази нощ — предложи тя меко и дръпна Изи за бледосивата тениска. — Ела, защо не се разположиш по-удобно?

Тя стана и нежно бутна Изи към един кафяв кожен стол. Настани се в скута му и започна да го целува по шията. Той плъзна ръката си под бялата й тънка блуза и напипа с пръсти белия сутиен „Де ла Рента“.

Не беше ли перфектно ? Ароматът на прашните книги, чувствената светлина на лампата „Тифани“ от цветно стъкло в ъгъла, пълната неподвижност на всичко… Кели имаше усещането, че се намират в стаята за четене на баща й или пък, че беше разстроена баронеса от 1700 година, която се е отдала на малко забавления преди поднасянето на чая. Всичко беше като в роман на Лорънс. „Влюбени жени“, например.