Сесили Зигесар - Новачката

„Чакай малко, какво?!“, помисли си Кели. Това не беше отговорът, който беше очаквала. Къде бяха всички онези „Аз съжалявам, нека ти разкажа какво всъщност се случи“ или поне „Нека да забравим, че това изобщо се е случило и да се напием?“ Вместо това двете момичета се гледаха, все едно две кучета, които внимателно се душат и не могат да решат да лаят или не. Внезапно някаква откачена хинди техно песен гръмна от тонколоните. Всички останали вече бяха пристигнали и стаята изглеждаше претъпкана със странно облечени момичета, окъпани в „Диор Пойзън“ от глава до пети.

— Конга-влакче! — извика Селин. — Стига с тези кисели физиономии!

Брет, която би танцувала и „Лебедово езеро“ със заешки маншон, ако се налагаше да бъде душата на компанията, сега стана, изтърси скута си и сви рамене.

— Аз си тръгвам — каза тя, обърна се и излезе от стаята.

Кели нави сноп зелени ресни от роклята около пръста си, докато я изпращаше с поглед. Нещо изжужа наоколо. Беше тъничката нокиа на Брет. На екранчето пишеше „Бриана Месършмит“. Кели се огледа и понечи да извика след Брет, но после се спря. Миналата година без проблем вдигаше телефона й, когато тя не беше наблизо. Толкова ли се беше променило всичко, та да не може да продължи да го прави? Кели вдигна капака на телефона.

— Хей, здрасти, Кели е!

— Къде си? — извика Бри със сексапилния си, дрезгав от цигари глас. — В „Спайс Маркет“? Звучи яко!

Кели отново потъна в креслото и каза:

— Не. Това е просто едно парти в общежитието.

— Трябва да дойда някой път при вас, в училището.

— Ще бъде страхотно! — Кели си пожела Бри да може да зарази със своя ентусиазъм и малката си противна сестра. — Да потърся ли Брет?

— Не, кажи й да ми се обади. Този уикенд ще съм при нашите. В Джърси.

„Джърси? Като Ню Джърси?“. Кели беше убедена, че Брет е от Ийст Хемптън…

— Но, слушай, Кели, тоя учител, с когото сестра ми се мотае — с когото вечеря и разни такива неща…

— Ъъъм… — Кели едва не се задави с глътка от пунша си. „Какво?!“

— Ерик Далтън? Казала ти е за него, нали?

— Ами, да… разбира се.

Кели започна да се поти. Беше хапнала само няколко лъжици йогурт сутринта и след чашата с пунш практически се беше напила. Главата й щеше да се пръсне: Брет беше скрила доста неща, добре. От другата страна на линията Бри пое дълбоко въздух:

— Слушай, когато завършвах „Колумбия“, една моя приятелка беше нещо като гадже на Ерик Далтън. От нея знам, че той обича да се заиграва, нали разбираш?

— Естествено — автоматично отговори Кели. Може би Брет изглеждаше така отнесена не защото е правила секс с Джеремая. Може би беше спала с Ерик Далтън, затова. Кели разрови чантата си за цигари. Как смееше Брет да й спестява такива грандиозни новини? Ехо, напълно непознати ли си бяха вече?

— Но, колко забавно — продължи Бри, докато се задъхваше от смях. — Представи си, че се оженят напролет, в деня на Св. Патрик! Сестра ми би могла да бъде Далтън!

Като забрави за момент вълнението си, Кели отпи глътка от питието и попита:

— Не мислиш ли, че тя е малко млада за него?

— О, да. Аз лично бих предпочела той да не я доближава на повече от петдесет метра, но Брет си има глава на раменете. Както и да е, просто й предай съобщението и й кажи да ми се обади. Чао.

— Да, добре. Чао.

Кели гледаше малкото екранче на телефона известно време, като хапеше устните. Накрая вдигна очи. Конга-влакчето все още се виеше из стаята. „Майната му“. Пуншът с водка гореше в стомаха й, тя извика „Хоп!“, грабна Алисън Куентин, която носеше класическа рокля „Аликзандър Маккуин“ и малки маслинени клонки в косата си, и последва колоната от фантастични, пияни, танцуващи момичета, която се беше насочила навън.

Брендън крачеше през обширната морава на „Дъмбъртън“ и вървеше към „Ричардс“, когато видя момиче в свободна зелена рокля, което пушеше цигара и развяваше крака във въздуха като кабаретна танцьорка.

— Ей, сладурче! — извика то. — Ела да потанцуваш с мен!

Той се изкачи нагоре и примижа от светлината. Беше Кели. Пияна?

— Здрасти! — поздрави я Брендън.

Веднага щом той се приближи, Кели се метна към него и зарови лице във врата му. Миришеше на пунш, цигари и на онзи свеж шампоан от лайка, който винаги използваше. Брендън почувства тръпка през тялото си. Уханието на косата й му навя спомени от миналата година. Бяха се събличали взаимно под едно одеяло в общата стая, посред нощ, и бяха изписвали с пръсти секси послания върху голата кожа на коремите си. Тя погледна нагоре към него с гигантски, мътни очи.