Сесили Зигесар - Новачката

— Брендън, здрааааастиииии.

В този миг той усети дъха й. „Леле“. Беше се натряскала до козирката.

— Да не си изпила цяла бутилка сама?

Кели се поизправи и се усмихна.

— Супер съм — изчурулика тя. — Искаш ли да си дръпнеш от цигарката ми?

— Не, благодаря.

Кели сви рамене и върна цигарата в устата си.

— Е, слушай — изломоти тя, докато прокарваше дълги, лакирани нокти нагоре-надолу по голата си ръка. — Защо беше толкова гаден с мен вчера, след часа по биология?

На светлината от верандата Брендън можеше да види настръхналите й гладки и светли крака.

— Онова за Изи и Джени ли? Казах ти просто какво мисля.

— Не, не е вярно — иронично се подсмихна Кели и с несигурно движение го докосна по носа. — Никой не може да ми отмъква нищо. Аз стоя зад това.

— Не, Кели — намръщи се Брендън. — Джени го харесва. И двамата взаимно се харесват.

— Защото аз им казах да го правят — изхили се тя.

— Ъ?

— Казах им да се харесват — Кели покри устата си с ръка и се изкиска. — Упс. Това трябваше да бъде тайна!

Брендън поклати глава.

— Но Джени наистина го харесва. И Изи нея — също.

— Те искат да те накарат да си мислиш така — извика Кели и после сепнато замлъкна. — Разбра ли? — измърмори този път по-тихо и разля глупава усмивка по лицето си. — Преструват се, за да си нямам проблеми заради идването на Изи в стаята ми.

Брендън стана и се замисли за момент. Вчера на двора Джени изглеждаше прекалено искрена, за да се преструва.

— И двамата се съгласиха с тази твоя идея?

— Да.

— И Джени също?

— Много ясно. Джени е печена — Кели изтърси пепелта от цигарата си, но беше толкова пияна, че го направи точно върху крака си, от което палецът й почерня.

Брендън отново недоверчиво поклати глава. Погледна към Кели, която изглеждаше не само пияна, но и сякаш беше плакала тайно в женската тоалетна с часове. Искаше му се да я гушне и да я люлее, докато я приспи.

— Искам да кажа, ти би флиртувал с друго момиче, ако те помоля, нали? — тя го попита, като завалваше думите.

— Ами… не — Брендън мушна ръце в джобовете си.

Кели го погледна тревожно.

— И защо не?

— Ако бях с теб — сведе поглед Брендън, — не би ми хрумнало дори да погледна друго момиче.

— О, Брендън — въздъхна Кели. — Толкова си сладникав.

Колко смешно. Той си мислеше, че момичетата обичат романтиката. Тя щракна с пръсти и грейна:

— Ей! Какво ще кажеш за Брет? За това, дето спи с оня г-н Далтън?

— Какво? Не знам подобно нещо.

Кели запуши устата си с две ръце, а после бавно ги свали.

— Може би и това не трябваше да казвам… — захапа устната си тя. — Ууупс.

— Какво, публична тайна ли е?

Брендън не беше срещал г-н Далтън, като изключим първия ден в църквата, но изглеждаше супер тъпо учител да се сваля с ученички, да не говорим пък да спи с тях.

— Не знам — тя се загледа в тревата. — Аз нямах представа, защото Брет вече нищо не ми споделя, затова…

Гласът й замря. Брендън не беше много сигурен, но му се стори, че Кели всеки момент ще избухне в сълзи.

— Кели… — протегна той ръка към нея. — Добре ли си?

Тя внезапно хвърли цигарата си в тревата, сграбчи Брендън и го целуна продължително и влажно по устните. Първоначално той се съпротивляваше, но след като вкуси ментовото й червило не му остана друго, освен да се разтопи в нея. Целувката беше толкова хубава. Топла, мека и сладка, точно както беше преди година. Припомни си боричкането под одеялото, раздрънкания влак до града, в който тя заспиваше в скута му и палавите ласки с крака под масата на официална вечеря. После я отблъсна от себе си. Искаше го — толкова пъти беше мечтал да целуне Кели отново — но това в момента, по този начин, не беше хубаво. Изобщо не беше хубаво.

— Какво става? — изписка пияно Кели и залитна назад.

— Наистина си зле — поклати Брендън глава. — Не бива да го правим… точно сега.

— Ще ти кажа една тайна — прошепна тя и се облегна на него. — Изи и аз много се скарахме. Мисля, че всичко вече е съвсеееем свършено.

Той замълча продължително. Ето пак — толкова дълго беше мечтал да чуе и тези думи. Но не, не така. Не по този начин. Брендън знаеше, че е сладникав, но всичко идваше от романтичната му душа. И за тази негова душа беше напълно неприемливо да се натиска с момичето, което обича и което сега го използваше, за да излекува нараненото си от Изи достойнство.

— Това е… както и да е — Брендън мина покрай нея и си тръгна.

— Хайде! — извика му Кели. — Не искаш ли да правим секс?