Сесили Зигесар - Новачката

— Пияна си. Върви да се наспиш.

Той затвори уста и си замина.

OwlNet Instant Message Inbox

БениКънингам: Здр. Изпрати ли й текста за мжр. песен вече?

КелиВърнун: Не още.

БениКънингам: Ами, хайде, направи го!

КелиВърнън: Ще го. Какъв да бъде танцът на останалите мажоретки?

БениКънингам: НЗ. Какво ще кажеш за „Бъдете агресивни“?

КелиВърнън: ОК

БениКънингам: Не забравяй да й пратиш думите, ако разбира се не искаш сутиен с изрязани зърна!

OwlNet Email Inbox

To: JenniferHumphrey@waverly.edu

From: CallieVernon@waverly.edu

Date: Събота, Сеп 7,10:05

Subject: Мажоретки

Здрасти, Джени,

Изтърва страхотен купон снощи. Как беше сладоледеното парти за новаците?

Виж, Бени ме помоли да ти изпратя текста за представлението на мажоретките. Има и малко секси танц — стъпки! Ще пееш на мелодията на „Спрете звука“. Атачвам ти Word файл с текста, а движенията ще ти покажа в стаята ни, ОК?

К.

P.S. Пристигна ли KissKiss подаръкът ми днес? Радвай му се!

P.P.S. Измисли ли какво ще кажеш пред Дисциплинарната комисия? Дръж ме в течение.

Всички се бяха събрали на голямото зелено игрище за хокей, заобиколено от гъста гора. Слънцето грееше директно над тях, небето беше безупречно синьо, а въздухът — леко хаплив. Родители, ученици и преподаватели се тълпяха по пейките. Момичетата от „Св. Луций“ се перчеха от своята страна на терена. Бяха облечени в училищните си пурпурно-бели поли и пуловери, с наколенки в същия цвят. Емблемата на „Св. Луций“ — гигантски черно-бял канадски гъсок — ги следваше отзад и заплашително размахваше криле към очилатия бухал на „Уейвърли“.

Брет махна няколко стръка трева от подметките на белите си маратонки „Найк“ и изпръхтя, видимо недоволна от глупавия вид на бухала. Все се сещаше за цитата на Дороти Паркър: „Топката рядко попада в момичетата, които носят очила“. Бухал с очила беше най-отблъскващия талисман на всички времена.

Джени седна до нея, като напрегнато развиваше и увиваше сребристата лента около хокейния си стик.

— Как беше партито снощи? — попита тя. — Чух ви, когато се прибрахте и май беше доста късно?

— Това беше Кели, не аз — поправи я Брет. — Аз се постарах да се вмъкна в стаята съвсем безшумно. Не си изпуснала много, така или иначе. Освен че изгубих телефона си, виждала ли си го?

— Не съм — сви рамене Джени.

Брет изскърца със зъби. Липсата на телефон в момента — а тя постоянно го губеше — означаваше, че тя няма никаква представа дали Джеремая или Ерик са се обаждали. Запита се дали Джеремая не беше някъде тук из тълпата. Сканира хората от другата страна на полето, но никъде не видя високо, готино червенокосо момче. Как ли бе приел съобщението й от онази вечер?

— Развълнувана съм от предстоящото представление — ухили се Джени. — Имам чувството, че ще е наистина забавно.

Брет рязко се извърна към нея:

— Знаеш, че е нагласено, нали?

„Майната й на Кели“.

— Нагласено? — очите на Джени се разшириха.

— Да, това е номер — започна Брет, но точно тогава Кели се появи зад гърба им и сложи ръка на рамото на Джени. Брет се обърна.

— Ей, мацко — сладко се усмихна Кели на Джени. — Изглеждаш толкова готина днес. Това моят гланц за устни „Стила Лип“ ли е?

— Ами, не. Мой си е.

— Супер си!

Брет забеляза, че Кели изглежда леко зеленикава в лицето, вероятно от поглъщането на премного от оня гнусен пунш предната вечер. Беше толкова заета да се подмазва на Джени, че дори забрави да я поздрави!

Бени се присъедини към тях и попита:

— Готови ли сте за мажоретната ни фиеста?

— Да — потвърди Кели и нервно погледна към Джени. Тя пък нервно погледна към Брет. Брет сви рамене. Това си бяха техни бъркотии, да си ги оправят сами.

— Ами, да тръгваме тогава! — изцвили Бени.

Всички момичета станаха от пейката и започнаха да пружинират на крака. Бяха извикали Девин Рауш — едно момче от по-горния курс, чийто баща беше известен филмов продуцент — да свири на барабани и да играе ролята на диджей.

Кели кимна към него. Иглата заскърца по старата плоча с фънк музика, Девин направи няколко диджейски трика и след това остави мощният ритъм да загърми от колоните. Момичетата започнаха да маршируват на място, да развяват ритмично цветните си помпони и да пеят в такт: „Бъди. Агресивен. Бъ-ди агре-сивен…“

Брет, чието място беше в по-задните редици, произнасяше думите без глас. Това беше толкова тъпо. Тя погледна напред към Джени, която тъкмо започваше своята солова част от представлението: