Сесили Зигесар - Новачката

— Ти нищо не знаеш — глухо изрече Брет и се обърна към идеално почистения терен.

— Виж, моля те, моля те да не се притесняваш — с изтънял от напрежение глас се обърна към нея Джени. — Тайната ти е на сигурно място при мен. Честно. Може би не трябваше да ти казвам нищо.

От средата на полето тренер Смайл наду свирката си и извика: „Момичета, съберете се!“

Брет гледаше Джени. Сериозна ли беше наистина или това е просто някакъв номер? Можеше ли да й се довери? Миналата година Брет, Кели и Тинсли имаха навика да сядат вечер в стаята си и да си споделят всяка случка от деня, независимо колко обикновена или забележителна беше. Бяха толкова добри приятелки, почти като сестри! Обичаха се така много, че дори и ядосани една на друга пак знаеха, че ще си бъдат шаферки на сватбите след време. Но Тинсли/Екстази фиаското направи Брет много по-подозрителна. Ако Кели е способна да предаде Тинсли по този начин — не че Брет знаеше какъв точно е начинът — то тогава кой знае какво би сторила и с нея?

— По-добре не казвай на никого — предупреди я Брет, като игнорира досадно невинното изражение на Джени. Няма начин да е толкова невинна, особено щом идва от града!

— Виж, доколкото зная, ние никога не сме водили този разговор — продължи Джени. — Но… просто исках да съм сигурна, че си добре. Защото изглеждаш малко, как да кажа… разсеяна?

Брет грабна стика си за хокей и се изправи. Никой никога не я беше питал дали е добре, дори родителите й, и тя не беше сигурна как да отговори.

— Ами, не знам… Може ли да го обсъдим някой друг път?

Джени се усмихна ентусиазирано.

— Естествено. Доскоро! — тя взе своя стик и се затича към средата на игрището, където се беше събрал целият отбор.

— Хей! — извика Брет. Джени се обърна и Брет забеляза как сякаш от нея се излъчва сияние, някак странно познато — все едно видя Тинсли, като че и двете излъчваха едно и също нещо с кожата си.

— И все пак, какво се случи между теб и… ъм… Изи? — тихо я попита Брет. — Не бива да ти казвам, но деканът иска да създаде прецедент в Академията на твой гръб. Затова… Ще опитам всичко по силите си да попреча да бъдеш изключена, но, разбери, не знам дали ще успея.

— О! — раменете на Джени се отпуснаха. „Изключена!“ — Благодаря.

Селин Колиста, която имаше маслинена кожа, права черна коса и плътни устни, покрити със скъпо червило, изтича към тях, като отхвърляше стръкове трева назад с обувките си.

— Джени, получи ли сценария за танца на мажоретките от Кели?

Джени поклати глава.

— Танцът на мажоретките? — попита Брет.

— Да. Джени ще бъде част от нашето представление — обясни Селин много бавно.

Брет кимна мъчително и тогава Селин се обърна отново към Джени:

— Айде, ела да говорим с Кели.

Кели беше седнала на дългата метална скамейка покрай игрището и пренавиваше лентата върху хокейния си стик. Вдигна очи тъкмо навреме, за да забележи Селин и Джени, които бягаха към нея. „По дяволите“. Бени и Селин нямаха никакво намерение да се откажат от тази мажоретна история.

— Кели — изгука Селин. — Написа ли текста вече?

— Работя върху него.

— Добре, но побързай! — измънка недоволно Селин. — Мисля, че можем да го довършим на партито тази вечер.

Селин намигна към Кели и се върна в тръс към централното поле. Джени се обърна към Кели:

— Парти?

— Мда — отговори тя, като съзерцаваше хокейния си стик. — Нещо като репетиция за Черносъботното парти. Само момичета. Трябва да дойдеш. Всички ще бъдем маскирани.

— Като какви?

— Ами, всичко около партито ще е тайна до последната минута. Но вероятно ще бъде тази вечер, в общата стая на горния етаж на „Дъмбъртън“.

— Тази вечер? — Джени погледна разочаровано. — Аз ще съм на сладоледеното парти за нови ученици тази вечер.

— Голяма работа, можеш да се измъкнеш от него.

— Не, в имейла пишеше, че е задължително — Джени сви рамене. — Може би трябва да отида. Но наистина очаквам с нетърпение Черната събота. Тогава пак ще има тайно парти, нали? Пък и представлението на мажоретките сигурно ще е яко.

— Стига, представлението не е кой знае какво. Не е нужно да участваш, ако не искаш.

— Напротив, искам! — Джени не успя да скрие развълнуваната нотка в гласа си. Всички момичета вече бяха говорили с нея и тя се чувстваше по-ангажирана, от когато и да било преди. А и предстоеше да бъде изключена.

Кели се изкуши да признае, че представлението на мажоретките беше една не толкова смешна шега, но няколко години по-рано, когато тогавашният капитан на отбора Таша Темлълтън издал на новачката Кели Бриърс, че са й скроили номер, целият отбор страшно се разгневил. Пробили дупки в сутиена й, точно на зърната, и никой не й проговорил с месеци. Гаджето й скъсало с нея и тя изгубила цялата си власт. Кели не би посмяла да рискува, не.