Сесили Зигесар - Новачката

Брет пристъпи върху влажната трева навън, запали цигара и изкачи бавно стълбите на дървена беседка, засенчена от люляци. Вдъхна сладкия цветен аромат и си пожела да не губи самообладание. Набра някакъв номер и след едно позвъняване отсреща се включи гласовата поща на Джеремая. „Йоо, не съм тук. Остави ми съобщение, нещастник!“ Биип. „Брет е — рязко каза тя в микрофона, омерзена от тъпия му запис. — Не мисля, че можем да се срещаме повече. Затова, ами… не идвай за партито след игрите за Черната събота. Не мога да ти обясня в момента, но така искам. Аз, ами, аз наистина съжалявам. Чао“.

Брет отново слезе на моравата. Ерик беше излязъл от къщата, разхождаше се с навити до коленете тъмни дънки и разсеяно въртеше в ръката си тумбеста чаша с коняк. Обширното небе се смрачаваше с пурпурен отблясък и малки светлинки играеха по водната повърхност. Брет чуваше как вълните се разбиват меко в брега и долови нежен, далечен звук на предупредителна морска сирена.

— Всичко наред ли е? — попита я той и взе цигарата й, за да си дръпне.

Тя кимна. После Ерик посочи безмълвно по посока на звука, към зелената премигваща светлина.

— Това там е моята яхта. Нямам часове в петък и си мислех да дойда с нея до Академията.

— Харесва ми зелената светлинка — замечтано промълви Брет. — Напомня ми на „Великият Гетсби“. Когато Гетсби търсеше с поглед включена светлина на палубата на Дейзи, сещаш ли се?

— Да — отговори Ерик. — Може би и аз трябва да я включа, когато пусна котва до „Уейвърли“?

Брет се опита да скрие усмивката си.

— Кой мислиш, че ще се оглежда за нея? — попита го тя, но от израза на лицето му можеше да се досети, че той имаше предвид едно много специално момиче от Ръмсън, Ню Джърси.

Групата на портретистите се събираше само два пъти седмично, във вторник и петък, и Джени трепетно очакваше първия час за годината. „Уейвърли“ имаше фантастична програма по приложни изкуства, както и художествена галерия със стъклени стени край реката, където правеха публични експозиции с творби на учениците. Дори нещо повече — често пъти произведение на някой ученик се продаваше на изненадващо висока цена. За да бъдеш приет в групата по приложни изкуства обикновено се изискваше известно количество свършена работа по време на учебната година, но тъй като Джени влезе в „Уейвърли“ основно заради впечатляващото си художествено портфолио, можеше да посещава занятията още през първия си семестър. Изкуството беше любимият й предмет и тя нямаше търпение да помирише боите, да се потопи в сътворяването на нещо ново. И да, една среща с Изи Уолш също щеше да бъде вълнуваща. Особено пък сега, когато имаше официално позволение да флиртува с него!

Залата по изкуства се намираше в сграда, наречена „Джеймисън Хаус“ — просторна вила в провинциален стил, с каменен комин и облицовка от сини дъски, пред която от край до край беше опънато въже с окачени американски флагове, останало от миналогодишен проект за работа с плат. Отвътре грубият под скърцаше, а по белите стени висяха всякакви случайни рисунки и недовършени експерименти с цветове. Четирите огромни помещения миришеха на терпентин, спрей фиксатор, влажна глина и на старомодната пещ за изпичане, която гореше с дърва. Джени стоеше права и поглъщаше атмосферата.

— Добре дошли, добре дошли! — извика г-жа Силвър, учителката й по приложни изкуства. Тя беше пухкава и мека, с големи бледи ръце и сива коса, прибрана на върха на главата й в безформен кок. Носеше внушително количество дрънчащи гривни на лявата си китка, гигантски широк гащеризон на зелени и жълти райета и два размера по-голяма тениска в преливащи цветове, която определено беше нейно собствено произведение.

Стаята беше със сводести тавани, полегати работни чинове и стена с катедрални прозорци, през които нахлуваше изобилие от светлина. Бюрото на г-жа Силвър представляваше истинска бъркотия от четки за рисуване, стари стъклени бутилки, изрисувани с течно олово, малки шишенца за ароматерапия, дебели албуми с репродукции, карти йога и двулитрова бутилка с цитрусова безалкохолна напитка. Г-жа Силвър беше по-разхвърляна и от баща й. Джени можеше да се обзаложи, че двамата биха си паснали добре.

— О, Изи! — извика г-жа Силвър. — Толкова се радвам да те видя! Добре ли прекара лятото?

Джени се обърна. Изи Уолш закрачи към г-жа Силвър и я целуна нежно по бузата. Днес училищното му сако беше преметнато през ръката и той носеше жълто-кафява тениска с протрити ръбове и сиви дънки „Ливайс“, прилягащи идеално върху мускулестия му задник. Чупливата му коса беше разрошена и Джени забеляза малко жълто кленово листо, залепнало зад дясното му ухо.