Сесили Зигесар - Новачката

Изи сканира класната стая. Бледосините му очи се спряха върху Джени за миг и тя осъзна, че единственото празно място за сядане беше точно до нея.

— И така, ученици — обяви г-жа Силвър. — Нека започнем по същество, защото знам, че нямате търпение. Ще ви раздам хартия за скициране и огледала. Започваме да работим върху груби скици — автопортрет.

Разнесе се колективен стон. Автопортретите бяха най-гадни.

Изи бавно приближи бюрото до Джени, без да откъсва погледа си от нея. Хвърли сака си от напукана кожа под чина и седна на ниския метален стол. После бавно свали слушалките от врата си и нави кабела им около тънкия си бял IPod. Облегна се напред и написа върху чина на Джени с парче графит: „Здрасти“. Почеркът му беше момчешки и остър. „Здравей“, написа тя точно отдолу с елегантни, стройни букви.

Г-жа Силвър раздаде на всеки графит, маркери, огледала и ролки с хартия. Джени се загледа в отражението си. Очите й издаваха бушуващото в нея напрежение. „Всичко е наред — каза си тя. — Кели ти каза да флиртуваш“. Но беше ли й казала Кели да изпитва този трепет в сърцето?

— Е, изтормози ли те Далтън? — прошепна Изи.

— Не точно — Джени отвърна тихомълком. Запита се дали Кели му бе казала, че все още не е решила да поеме вината върху себе си.

— Изтормози ли те Кели?

— Кели ли?… Ъъъ, не… — Джени захапа края на маркера си. — Тя е ОК.

— Добре. Надявам се да не те забърка в големи каши. Тя има този навик.

Джени се зачуди какво ли има той предвид. Насочи вниманието си към листа за скици, но продължи да усеща върху себе си погледите, които Изи й хвърляше с крайчеца на окото си. Преди Старата Джени да успее да я спре с аргумента, че въпреки молбата на Кели не трябва да флиртува с Изи, Новата Джени се изсмя игриво и бодна Изи с маркера си, оставяйки голям червен белег върху ръката му.

— Какво е това? — тихо каза той, докато изучаваше заврънкулката.

— Исках да те татуирам — каза Джени и като реши, че надрасканото прилича на нос, добави към него две малки очички и уста.

— Красиво е — декларира Изи и после грабна собствения си син маркер. Написа на ръката й: „Здрасти, Джени“ и нарисува смръщено и кривозъбо анимационно човече, на чието теме накрая постави един къдрав кичур коса.

— Това аз ли съм? — засмя се тя.

— Не… а твоята рисунка мой портрет ли беше?

— Неее. Но веднъж направих портрет на гаджето си в шест различни стила, от Полок до Шагал.

— Баща ми има Шагал в кабинета си — сподели Изи. — Вариация на „Аз и селото“. Наблюдавал съм тази картина с часове, когато бях малък.

Джени примигна изненадано. „Аз и селото“ й беше любима.

— Ти… имал си забележителен вкус за дете.

— А ти още ли имаш това гадже? — промърмори Изи, срамежливо извърнат встрани и вгледан в огледалото пред себе си. Нанесе смели линии върху празния лист. Беше вълнуващо да го наблюдаваш как рисува.

— О, не — отвърна бързо Джени. Двамата с Нейт бяха прекарали заедно едва три седмици, след което той тотално я заряза в новогодишната нощ. Беше по-голям от нея и вероятно я беше използвал, само за да успее да си върне старото гадже.

— Сигурно си го харесвала, значи. Рисувала си го цели шест пъти…

Джени затъмни бялото пространство около бъдещия нос на автопортрета си, като внимателно обмисляше малката лъжа, която имаше намерение да произнесе.

— Ами, всъщност той ме харесваше повече, отколкото аз него.

— Сигурен съм в това — рече Изи меко.

Тя затаи дъх и отново погледна крадешком към божествения му профил. Забеляза, че той прави същото, докато сменя графитите си. Не беше много редно, но тя просто не можеше да се спре. Пък и такава беше молбата на Кели, нали?

— Е, Джени, знаеш ли някоя пикантна тайна?

Ръката й се отплесна и направи голяма черна крива черта покрай портретния нос. Ами… например това, че Брет се прибра в 3 след полунощ, след като по-рано Джени я беше видяла да напуска кампуса с г-н Далтън — ето една пикантна тайна. Или пък това, че Джени наистина здраво си падаше по Изи — друга пикантна тайна.

— Ами, не бих казала — отвърна с тих глас тя.

— Аз пък знам — изтърси Изи.

Джени почувства как сърцето и се качва в гърлото и попита:

— Каква е тя?

Той сведе поглед и после отново го насочи към нея.

— Ще ти я напиша, но ще трябва да я прочетеш по-късно.

— Защо просто не я кажеш?

— Защото е тайна.

Той надраска нещо с графит на парче използвана хартия, сгъна го на три и й го подаде. Джени взе бележката и я мушна в джоба си. После внезапно й хрумна. Кели я беше инструктирала как да флиртува с Изи, но Кели би могла да направи абсолютно същото и с него. „Просто бъди мил с Джени — мотай се с нея; нека изглежда така, все едно наистина се харесвате.“ Съвсем ясно можеше да си представи подобна ситуация. Душата й се сви. Дали наистина беше това? И нищо повече?