Сесили Зигесар - Новачката

— Джеремая беше тук. Дъждът ни завари навън.

— Джеремая? — Кели наостри уши и се сети за съобщението, което беше получила по-рано от Сейдж. — Големият разговор състоя ли се?

Брет я погледна неразбиращо:

— Голям разговор? Не, ние… както и да е. Просто се мотахме.

Кели я погледна със скептична полуусмивка. Хайде, стига. Та те бяха най-добри приятелки. Ако Брет харесваше друго момче, със сигурност щеше да й сподели. Имаше доста секси момчета от по-горните курсове — Паркър Дюбоа, например. Паркър беше наполовина французин, имаше големи, пронизващи сини очи и поради интереса си към фотографията бе прекарал лятото в снимки на нашумели звезди за неделното модно издание на „Ню Йорк Таймс“. Кели чакаше мълчаливо, вторачила лешниковите си очи в зеления поглед на Брет, докато тя безмълвно го сведе надолу.

— Кой е Джеремая? — наруши тишината Джени.

— Предполага се, че Джеремая е гаджето на Брет — Кели се опита отново да срещне очите й, но не успя и въздъхна. — Той е великолепен, атлетичен и сладък, и организира най-яките партита в „Св. Луций“.

— Леле-мале! — Джени не успя да се въздържи и възкликна отново, опитвайки се да прикрие изненадата си. От игривия начин, по който Брет се бе държала сутринта на срещата с г-н Далтън, Джени бе заключила, че няма гадже.

— Защо не го доведе в стаята? — попита Кели. — Или просто го направихте в дъжда, там, по средата на игрището?

Джени наблюдаваше Кели, докато говореше на Брет. Държеше се също като онези хора, които го играят мило, любезно и заинтригувано, но под повърхността се таят наистина подли мисли. Никога не можеш да им потърсиш сметка обаче, защото веднага ще те обвинят, че си параноик. Брет завъртя с досада очи.

— Не, не сме го правили никъде. За какво ще иска някой да го прави на игрище? Грубо. Вие с Изи правили ли сте го там? А с Брендън? — Брет се метна към гардероба и закачи палтото си.

— Упс… някой пак е с ПМС 4 4 ПМС — предменструален синдром. — Б.р. — намръщи се Кели, докато изучаваше ноктите си.

Джени продължаваше да разсъждава върху флирта на Брет с г-н Далтън, когато чу името на Брендън.

— Тя Брендън ли каза? — обърна се към Кели — Брендън Бюканън?

— Да. Ходих с него почти година. Той не ти ли е споменавал?

— Не.

— Хм. Бях убедена, че е информирал всички. Миналата зима се бяхме събрали компания и бяхме отишли в „Парк Сити“ да караме сноуборд. Брендън срещна група швейцарски туристи и им разказа всеки един детайл от измъчената ни връзка, макар вече да бяхме скъсали към този момент. После пък ме умоляваше да вляза в сауната с него.

Джени сбърчи нос. Това изобщо не звучеше като Брендън. Кели поклати глава:

— Знам, да… Сауните са бъкани с микроби. Никой не влиза в тях, освен дъртите гейове.

— На сауните нищо им няма, Кели — противопостави се Брет откъм гардероба. — Изи влезе в сауната по време на това пътуване.

Кели поруменя и задърпа долната си устна.

— Както и да е — прошепна тя към Джени. — Докъде бяхме стигнали? О, Изи… Какво мислиш?

— Ами, виж… — започна Джени. Искаше й се да попита дали Изи няма да се ядоса, ако тя флиртува с него, но реши, че това е въпрос, който Старата Джени би задала. Пък и той беше погалил гърба й…

— За какво си говорите? — настойчиво попита Брет, пристъпвайки встрани.

— За нищо! — отвърнаха едновременно Кели и Джени.

— Супер — продължи Кели, като се обърна към Джени, — ще бъде забавно. Изи е сладък. Пък и всичко скоро ще свърши.

Джени прехапа устни. „Не твърде скоро“, надяваше се мислено тя.

Малко по-късно, когато дъждът спря и лятното небе започна да грее в бледо оранжево, учениците се отправиха на групички от общежитията си към залата за вечеря, а Брет забърза по каменните пътеки към рецепцията на „Уейвърли“. Остър ветрец внезапно повдигна краищата на гълъбовосивия й прозрачен копринен шал „Хермес“ и й навя мисли за зима. Повечето ученици ненавиждаха зимата в „Уейвърли“, защото трябваше да стоят затворени вътре и нямаха какво друго да правят, освен да учат и да зяпат стари филми в библиотеката. Но Брет я обичаше. Управителите на общежитията палеха огньове в камините в общите салони, а учителите отменяха часовете в деня на първия сняг. Към 4 следобед вече ставаше тъмно и двете с Кели пиеха горещо какао с ментов шнапс и клюкарстваха за последните си любовни трепети. Брет определено беше сигурна, че няма да пие какао с Кели тази зима — та те едва си проговаряха и дума — но пък може би щеше да го прави с някой друг. Гола.