Сесили Зигесар - Новачката

— Добре, да, благодаря ти! — отговори тя и сви устни, за да го целуне бързо по бузата. Той обаче извърна глава и улови устните й със своите.

— Няма защо!

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Тъкмо видях Брет и суперякото й гадже от „Св. Луций“ — вървяха към беседката, но тя изглеждате доста нерадостна. Бени ми каза, че според нея Брет си пада по друг. Знаеш ли по кого?

КелиВърнън: Ъмммм…

СейджФрансис: Чух, че се гушка с някого в междучасията.

КелиВърнън: Някой от училище? Но кой?

СейджФрансис: НЗ, сигурно е от големите. Така мисли Бени.

КелиВърнън: Хм…

СейджФрансис: Не знаеш ли? Вие съвсем ли се скарахте или какво?

КелиВърнън: Нещо такова. Не съм сигурна.

OwlNet Email Inbox

То: Всички нови ученици

From: DeanMarymount@waverly.edu

Date: Четвъртък, Сеп 5, 5:01

Subject: Добре дошли!

Скъпи нови ученици,

Добре дошли в „Уейвърли“! Надявам се, че първият ви учебен ден днес е минал добре.

Заповядайте на сладоледено парти в петък, след вечеря, организирано специално за всички новоприети и току-що прехвърлили се тук ученици. Приготвянето на мелбите ще започне точно в 20.00 часа. Това е една чудесна възможност да намерите нови приятели!

Не забравяйте, че присъствието ви е задължително.

И не се безпокойте, цветните шоколадови пръчици са от нас!

По-късно, малко преди вечеря, започна да вали. Джени се сгуши под светлосиньото мохерно одеяло, което нейната баба била оплела за баща й при постъпването му в колежа „Бъркли“, и се зачете в пасажите от „Мадам Бовари“, необходими за часа по английски. „Новото момче беше все на заден план, в ъгъла зад вратата, където почти не можеше да бъде забелязано“, започваше първа глава. Тъжни сълзи изпълниха очите ма Джени. Беше чела книгата миналата година в „Констънс Билард“ и знаеше, че това обикновено момче няма никаква роля в историята, посветена на Ема Бовари и нейното единствено желание да ходи по партита и да спи с мъже, различни от съпруга й, но някак му съчувстваше, задето е подигравано от съучениците си. Зачуди се дали и то не е било несправедливо обвинявано и принудено да избира между добрия си социален имидж и черното Х на Дисциплинарната комисия.

Звънецът на вратата издрънча и Кели влетя вътре, заедно с куп пазарски чанти. Джени бързо изтри очите си с бодливата вълна на одеялото, което ги зачерви още повече.

— Изненада! — изпя Кели и издърпа продълговата кожена чантичка за гримове, обсипана с емблематичните знаци на „Луи Вютон“. — Имам нов лак за нокти и още един куп красоти. Нали няма да излизаш?

— Ами, не… — объркано отвърна Джени. Кели й говореше, само защото Брет не беше в стаята или това просто бе някаква част от подмазваческия й ритуал? Вече й беше изпратила един онлайн подарък през този следобед — 50 долара в Липез. Цялата история започна да прилича на дванадесетдневна Коледа с подкупи, вместо подаръци.

— Супер — Кели се спря до CD плеъра, на който Джени въртеше някаква кошмарна песен на „Йо Ла Тенго“ и я смени с друга, на „Модест Маус“. — Е, как беше първият учебен ден?

— Хм, добре — механично отговори Джени и се облегна на стената до леглото си.

— Виж, аз просто исках да ти благодаря, че ми спаси задника от НАСКАР училището — изкикоти се Кели и подаде на Джени кофичка с любимия й сладолед. Откъде знаеше?

— Ами, аз… — Джени замлъкна за миг. — Аз не казах нищо. Нито потвърдих, нито отрекох.

— Знам — весело отвърна Кели. — И това е добре. Не си длъжна да казваш, каквото и да било на г-н Далтън. А кога ще бъде официалното разглеждане на случая от Комисията?

— В понеделник.

Кели отвори своята кофичка сладолед и бръкна вътре с пластмасовата лъжица. Вирна глава и се зае да изучава Джени внимателно.

— Знаеш ли, косата ти изглежда наистина супер готино така — констатира най-накрая.

— Луда ли си? — Джени докосна главата си. Навън валеше и косата й беше експлодирала в чорлава топка. Беше я прибрала набързо във висока опашка, но непокорни къдрици стърчаха отвсякъде и танцуваха разбъркани покрай лицето й.

— Да, наистина ми харесва. Някак е… небрежна — каза Кели. — Срещата с Далтън мина ли добре?

— Предполагам — изломоти Джени.

Кели се опита да загребе с лъжицата си сладолед, но той беше прекалено замръзнал и твърд, и тя само се огъваше.

— А ще продължиш ли да ме прикриваш и на официалното разглеждане на случая, пред Дисциплинарната комисия?