Сесили Зигесар - Новачката

— Може би… — каза Джени. — Не съм…

— Разбира се, че ще — прекъсна я Кели — и искам да те помоля за още една услуга. Е, не точно услуга… по-скоро нещо забавно.

Джени се вторачи в нея. Още една услуга? Не трябваше ли Кели да целува задника й в този момент? Разбира се, Джени не беше отказала ваучерите за козметика или музика, които тя й подаряваше, но… все пак!

Кели забучи отново лъжицата в сладоледа си и успя най-сетне да направи пробив.

— Това може и да прозвучи странно, но се чудех, дали не може да пофлиртуваш с гаджето ми малко?

Джени застина и затаи дъх.

— Имаш предвид… Изи?

— Да. За да сработи версията ни, трябва да се постараем да изглежда достоверна. В смисъл, вие двамата се харесвате, нали разбираш…

— Искаш от мен да… флиртувам? — повтори Джени.

— Да. Е, ами… не знам. Да се задявате по време на вечеря. В междучасията. Нещо такова, дреболии. Колкото да ви видят учителите.

Джени я зяпаше. Би трябвало да е вбесена от предложението, защото един флирт с Изи щеше да я вкара в още по-голяма беля, но вместо това сърцето й заби лудешки.

— Няма да се съгласиш, нали… — раменете на Кели увиснаха. — Той пие прекалено много, да, но щом го опознаеш малко, ще видиш, че е сладък!

— Аз…

На вратата внезапно се почука.

— Ехоооо — извика Бени Кънингам и влезе в стаята. — Прекъсвам ли ви?

— Тъкмо си хапваме сладолед — тихо обясни Кели. — Бих ти предложила, но все още е супер замръзнал.

— Ето го и момичето, което искам да видя — възкликна Бени и посочи към Джени.

— Мен ли? — попита тя и насочи пръст към себе си.

— Мда — Бени вдигна нагоре ръкавите на жабешко зеления си гладък кашмирен пуловер. — Приеха ли те в отбора по хокей на трева?

— Да, пробите бяха днес — Джени все още не можеше да повярва, че ще играе хокей за „Уейвърли“. Беше толкова сюрреалистично!

— Супер! — изцвили Бени. — Чудехме се, дали ще искаш да си част от танца на мажоретките за Черната събота? Обикновено участваме само момичета от по-горния курс, но понякога вземаме и нови. Ти си второкурсничка, нали?

— Да — Джени хвърли поглед към Кели. — Какъв е този танц на мажоретките?

Кели се сгърчи и зад гърба на Джени беззвучно раздвижи устни в изречението: „Казах ти, че не искам да е тя!“, но Бени я игнорира.

— А-ха. Много е готино. Изнасяме различно представление всяка година и дразним „Св. Луций“ с него. Просто група момичета, които се забавляват, това е.

— Леле-мале! — лицето на Джени грейна. — Това е супер яко!

— Леле-мале? — попита Бени. — Току-що „леле-мале“ ли каза или така ми се счу?

Тя се засмя, но Джени не успя да долови дружелюбната нотка.

— Готино, исках да кажа — поправи се Джени смутено. Леле-мале!? Колко по-Стара Джени можеше да стане?

— Нали така? — Бени вдигна въпросително вежди към Кели, която ядно се смръщи насреща й. — Страхотно!

— Ти също ли ще участваш? — поинтересува се Джени.

— Разбира се. Тъй като е капитан на отбора, всъщност Кели трябва да го измисли — обясни Бени.

— Наистина ли? — на Джени взе да й се струва, че да си допуснат в хокейния отбор е все едно да членуваш в тайно общество. Вече си имаше ново семейство и много сестри. Това беше супер.

— Да, работя върху него — мъчително преглътна Кели.

— Постарай се да бъдеш готова преди събота — добави Бени. — Окей, трябва да тръгвам, имаме среща на литературното списание. Исках просто да се уверя, че Джени ще участва. Чаааооо! — и тя затръшна вратата.

Джени отново се обърна към Кели:

— Вие, момичета, си прекарвате наистина добре тук.

— Да — тихо отговори тя. — Аз обаче не бих го приемала толкова сериозно на твое място, чуваш ли? Това е просто един тъп танц на мажоретки.

Джени сви рамене и облиза тъничко парченце леден сладолед от пластмасовата си лъжичка. Нека забравим за слуховете за разврат и поквара; момичетата от хокейния отбор я искаха в техния танц. Колко готино беше това!

Вратата отново се отвори и Брет влезе вътре. Дизайнерската й синя барета от туид беше подгизнала, а правата й коса беше залепена за лицето. Веднага щом ги видя, ядосана гримаса помрачи идеално красивото й лице.

— Мислех, че и двете ще учите навън тази вечер, момичета.

— Мне — отговори Кели. — Имаме разкрасително-женско и сладоледено парти.

— О! — Брет захвърли шапката си на земята.

— Защо си мокра цялата? — попита Кели с тон, малко по-злобен от необходимото.

Брет свали масленозеления си къс дъждобран „Бърбъри“ и го метна до шапката.