Сесили Зигесар - Новачката

— Какво сега, да не сме във втори курс? — Кели се намръщи и внезапно изпита отвращение към перфектно оформените му вежди. — Трябва да тръгвам.

Подминавайки тълпа от супер свежо изглеждащи първокурснички, Кели се спря на площадката на втория етаж. Учениците се изливаха покрай нея, докато тя стоеше облегната на тухлената стена. Брендън все още ли се надяваше да се съберат? Малко вероятно. Все едно Изи наистина да хлътне по малката Джени Хъмфри. Все едно това изобщо беше възможно.

Owl Net Instant Message Inbox

РайънРейнълдс: Е, чу ли нещо за Черната Събота? Къде ще е партито? Май Тинсли щяла да го прави…

СелинКолиста: Наистина ли? Аз пък научих, че тайно забягнала до езерото Копи с пича от „Антураж“.

РайънРейнълдс: Господи, надявам се, че не е. Бих умрял за нея, толкова е секси.

СелинКолиста: Ти и всяко едно друго момче в това училище.

РайънРейнълдс: Кажи „тази планета“ направо.

— Ехеей — извика Джеремая, докато се спускаше по полегатия хълм със спортните терени на „Уейвърли“ надолу, към голямата морава. Брет присви очи. Той беше облечен в избеляла черна тениска, раздърпани спортни бежови панталони и яркозелени спортни обувки „Пума“. Усмихваше се толкова широко, че Брет можеше да зърне кривите му долни зъби. Джеремая вероятно изглеждаше супер готин за повечето момичета в кампуса, но за нея той беше незрял и неизтънчен.

— Здрасти — провикна се и Брет към него, като отбеляза забележимо нестабилния си глас. Джеремая се втурна да бяга, а дългите червеникави кичури на косата му се вееха зад него. Той връхлетя върху нея и обгърна талията й с ръце.

— Бебче — буйно изломоти Джеремая, — и’ам чувството, че не съм те виждал милион години и че сякаш сме мнооо’о далеч един от друг!

— Стига, това е глупаво — изчерви се Брет и хвана ръката му. — Говорихме едва вчера!

— Добре ли си? — Джеремая я стисна в прегръдките си. — Изглеждаш наистина някак… не знам… нервна?

— О, не — насили се да се усмихне Брет, — просто съм малко замаяна.

О, да, беше замаяна и още как. Но не от Джеремая, а от умопомрачителния, абсолютно вълшебен обяд с г-н Далтън. Преди да излезе от офиса му, той беше докоснал рамото й и я беше поканил на вечеря някой път. Нервно потръпващите му устни, докато задаваше въпроса си, блестящите му очи, когато чу нейното „да“… Вечеря, вечеря — вечеря с Ерик! Щяха да вечерят заедно днес !

— Ще отидем до беседката, нали?

Брет сепнато се върна към реалността и издаде вял звук на съгласие. Старата бяла беседка беше кацнала точно на брега на Хъдзън, плътно обгърната от плачещите върби. Това беше прочуто място за любовни срещи в „Уейвърли“ — толкова популярно, че миналата пролет учениците попълваха помежду си присъствен списък, защото само така можеха да не се прекъсват взаимно. Вътре имаше поостаряла, но удобна люлееща се пейка за двама. В покрива беше изрязана дупка, през която нощем можеше да гледаш нагоре, право към звездите.

— Да, но не можем да останем там дълго, защото скоро ще трябва да се приготвям за вечеря.

— ОК, става.

Те преминаха по каменната пътека, хванати ръка за ръка, а от двете им страни се простираха обширни декари със зелени ливади и червени тухлени сгради с бели ъгли. Небето се заоблачи и дали заради влажността или от нерви, Брет не беше съвсем сигурна, но тялото й определено започна да се поти. Джеремая изведнъж се спря и хвана двете й ръце. Учениците кръжаха около кампуса, запътили се към общежитията си или към учебните си часове преди вечеря, като никой не пропускаше да хвърли поглед към Брет и към готиното й гадже с дългата коса.

— Наистина ми липсваш — той я целуна по челото. — Ще ми се училищата ни да бяха по-близо, нали знаеш…

— Но те са само на петнайсетина километра едно от друго — избъбри Брет, като се оглеждаше трескаво наоколо. Бяха застанали точно по средата на моравата, без никаква преграда между тях и „Стенсфийлд Хол“. Ако Ерик погледнеше през прозореца в този момент, щеше да ги види! — Наистина не е толкова далече.

— Добре, може, но на мен ми изглежда далече.

— Хайде да вървим към беседката — Брет сграбчи бързо дланта му. — Можем там да си говорим.

— Окей — Джеремая обви голямата си, гальовна ръка около нея. — Кажи сега, как е тук? Имате ли разни откачени нови учители?

— Ъммм…

— Чух, че са назначили тази година онзи наистина богат пич?