Сесили Зигесар - Новачката

Брендън почувства как гърлото му се свива. Какво. По. Дяволите. Става.

— Е — рече той най-накрая. — Ти, какво… харесваш ли го?

— Ами, аз… — гласът й заглъхна.

Брендън завъртя яростно глава.

— Не може да харесваш Изи!

Джени сви рамене.

— Да, знам. Той е гадже на съквартирантката ми.

„А-хъм, отлично съм запознат с този факт, много благодаря — каза си наум Брендън. — Но не, ти не можеш да го харесваш главно, защото той не носи нищо добро“. Изи му бе отмъкнал Кели миналата година и нищо не беше същото оттогава. В един миг тя стоеше до Брендън на партито в библиотеката и искаше водка с тоник, в следващия вече слизаше надолу по стълбите, а езикът на Изи беше практически в гърлото й, пред всички тези хора.

А сега и Джени усещаше, че могат да имат нещо истинско, така ли? Моооля ви.

— Както и да е, няма значение — тя се загледа надолу към обувките си и стисна очи. — Не биваше да казвам нищо.

— Не… — Брендън се опита неубедително да я успокои. — Радвам се, че го направи.

— Трябва да тръгвам — каза Джени, все още с поглед, забит в земята. — Надявам се, че ще имаш хубав ден.

Гласът й отново затрепери, сякаш щеше да заплаче. За може би втори път в живота си Брендън изпита желание да пробие дупка в нещо наоколо. Защо Изи крадеше всяко готино момиче? И означаваше ли това, че нещо все пак беше се случило между тях?

Следващия час на Брендън беше по молекулярна и клетъчна биология и той закъсняваше вече с две минути. Вмъкна се на мястото си и загледа люто дългокосото русо момиче пред себе си. Имаше блестящ пръстен с аметист на дясната си ръка и ухаеше слабо на цигари и скъп парфюм. То се обърна и изкриви ъглите на красивите си, намазани с блясък „Шанел“ сочни устни в полуусмивка.

— Ей, Брендън — изписука тя, — срещна ли готини момичета през това лято?

Брендън вдигна рамене и се извърна към големия прозорец на класната стая, през който се виждаше ято гъски, поели на юг с оглушителни крясъци. Не беше срещнал готини момичета през лятото, но пък беше срещнал едно през първия ден на новата учебна година. Имаше ли начин да попречи на Академията да съсипе Джени така, както го бе сторила с Кели?

OwlNet Instant Message Inbox

БениКънингам: Значи те не си говорят една на друга вече…

СелинКолиста: Видя ли надписа „Спасете Тинсли“ на дъската им?

БениКънингам: Мисля, че и двете искаха нея да я няма — знаеш, че Изи имаше нещо към Тинсли.

СелинКолиста: Сега К. е добра към новата развратница, Джени, въпреки че тя практически е спала с гаджето й. Прави го, само за да вбеси Б.

БениКънингам: Боже, тези кучки са луди!

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Дъската на Анджелика Пардий вече е достойна за пони, как мислиш?

БениКънингам: Тя е омъжена. И е стара.

СейджФрансис: Може би тайно е луда по Хийт…

БениКънингам: Предизвикваш ме да я питам по време на проверката тази вечер?

СейджФрансис: Боже мой, ДА, направи го!!!

Кели седна в кабинета по биология и почувства върху себе си поглед, който определено не беше сред желаните. Не изцъкления взор на някоя от съсухрените мъртви котки, лежащи на металните табли за дисекция върху лабораторните им бюра, а погледа на Брендън Бюканън, който не се откъсваше от нея.

Беше минала повече от година, откакто бяха скъсали. Кели отиде на партито на „Абсент“ — художественото издание на „Уейвърли“ — без никакво намерение да се разделя с Брендън. Но атмосферата в библиотеката, където се бяха събрали всички, беше романтична по един класически начин — слабо осветление, покрити с прозрачни воали стени и лека музика от двадесетте, която се лееше жизнерадостно от тонколоните. Присъстващите бяха предварително инструктирани да носят артистични черни вратовръзки. Изи също беше там. Тя го познаваше, разбира се — еклектичният кръг на „Уейвърли“ елита беше малък — но не дотам добре. Винаги го бе намирала за секси и мистериозен в чувствено-художествено отношение, пък и в църквата го беше засичала няколко пъти да я оглежда. Когато Брендън отиде за напитки, тя потърси очите на Изи с мисълта за невинен флирт от другия край на стаята. Но той дойде при нея. И тогава всичко се бе развило досущ като в онези научно-популярни филми, в които лъвът хваща газела. Толкова бързо, че Кели дори не успя да се осъзнае. Планираше в своя защита да подготви тезата, че Изи е пуснал нещо в чашата й, но все още не разполагаше с чаша. Само секунди по-късно те двамата се вмъкнаха в отдела с антична литература, все едно отчаяно трябваше да се доберат до прашните томове с изгубени сонети на Джон Дън. Потънали в едно от износените кожени кресла, Кели и Изи се целуваха с часове и общуваха чрез телепатия, докато езиците им танцуваха заедно. На следващия ден Брендън знаеше, както и всички останали — и тя и Брендън бяха скъсали още преди обяд.