Сесили Зигесар - Новачката

— Аз… — Изи спря. Тя не го тестваше. Беше сериозна. Той наистина беше най-дяволски щастливият човек на света.

Кели излезе от пробната, беше облякла бялата рокля „Дона Карън“. Приличаше на Кучката-на-училището Барби, в сватбения си ден.

— Е, ще го направиш ли? — попита отново тя. Той бавно кимна и по лицето й се разля усмивка — Благодаря ти, скъпи, това ще бъде невероятна помощ от твоя страна!

„Не, не — мислеше си Изи. — Аз ти благодаря.“

Owl Net Email Inbox

To: RufusHumphrey@poetsonline.com

From: JennyHumphrey@waverly.edu

Date: Четвъртък, Сеп 5, 12:15

Subject: Липсваш ми

Здрасти, баща ми,

Тъкмо приключих с първия си час по английски. Учителят ни прочете на глас част от „Вой“ и ме накара да си спомня как се вмъкнахме двамата с теб и с твоите грозни, но вкусни овесени бисквити в онова наистина странно кино и гледахме документалния филм за Алън Гинзбърг. Бях много щастлива в този ден.

Пробите за отбора по хокей на трева бяха вчера и няма да повярваш, но аз съм роден талант. Да не би тайно да си тренирал отбор по хокей за неуспели поети или нещо такова? Защото инак нямам представа на кого съм се метнала…

Все още свиквам с всичко тук — различно е от града и от „Констънс“ в много отношения. Мирише много по-добре и няма хлебарки, но пък има изобилие от ПРАВИЛА, които все още се мъча да запомня… Да се надяваме, че ще ми се удаде да ги спазвам така добре, както играя хокей.

Чувал ли си Дан? Признавам, че понякога ми липсва.

Прегръдки и целувки!

Обичам те:

Джени

P.S. Ще ми изпратиш ли мобилния? Мислех, че не са позволени, но както се оказва, тук всеки има. Върху бюрото ми е, в моята стая. И ако случайно се е преобразил в „Трео 650“, няма да го върна…

Мерси, тате. Обичам те!

— Добре, разкажи ми сега за тоя готин учител — изчурулика сестра й. Брет се беше скрила зад „Стенсфийлд Хол“, за да се обади набързо в офиса на списание „Ел“, преди да се върне при Ерик. — Отиваш да обядваш с него?

— Това ще е работен обяд — каза Брет. — Сутринта не ни стигна времето. Нищо не означава.

— Разбира се, че означава! Как се казва той, впрочем?

— Ерик Далтън.

— Какво? Прекъсна за секунда…

— Ерик Далтън — продължи високо Брет и погледна екрана на телефона си, но там пишеше: „Връзката прекъсната“. Тя мушна телефона обратно в чантата си. Чувстваше се неконтролируемо нервна. Не беше способна да спре да мисли за Ерик от вчерашната им среща насам. Струваше й се малко странен и резервиран, но това беше предизвикателство. Също й се струваше, че той я харесва, но знае, че не бива — друго предизвикателство. Брет обичаше предизвикателствата.

Тази сутрин в часа по математика, докато г-н Фансуърт разясняваше концепцията за безкрайността, Брет си представяше как се измъкват и отиват в Ню Йорк, настаняват се в президентския апартамент в „Шери-Холандия“, поръчват си скъпо шампанско и яйца „Бенедикт“ от румсървис и часове наред правят секс потни и разгорещени, докато завесите на широко разтворените прозорци се веят, позволявайки им да се наслаждават на теглените от коне карети в парка.

Единствения път, когато бяха излизали с Джеремая в града, Брет беше предложила да пият мартини в бар „Хари Киприяни“, който беше точно в хотел „Шери-Холандия“, но Джеремая настоя да отидат в „Смит и Воленски“, защото знаеше, че футболният мач ще гърми от плазмените телевизори там. Стомахът й се сви от мисълта, че Джеремая щеше да я навести този следобед. Не беше в подходящо състояние на духа, за да се вижда с него.

Брет стисна зъби, докато се изкачваше по стълбите към офиса на г-н Далтън. Всичко, което искаше в момента, беше да седне на леглото на Кели, да пие емблематичния й бананов протеинов шейк директно от шейкъра и да й разправя за всяка бенчица по перфектното лице на Ерик. Откакто се бяха нанесли обаче, двете с Кели бяха си разменили едва няколко думи. Брет беше понечила да я попита за Джени/Изи историята, след като се върна от сутрешните си срещи, но Кели се беше втурнала бързо към душовете, без да отговори. И какво сега, не бяха ли вече приятелки? Или може би Кели се страхуваше, че ако свали гарда, ще й се наложи да признае и какво е сторила с Тинсли? Вероятно.

Брет почука на вратата на Ерик и долови отвътре аромат на кипнал чай от лайка. Той отвори вратата и се усмихна очарователно.

— Привет — отстъпи назад, за да я пусне да влезе.

Брет се усмихна в отговор и едва се удържа да не преметне ръцете си през мургавата му, сексапилна шия. Той изглеждаше великолепно, от спретнатия възел на вратовръзката си, до… карираните си чорапи. Никакви обувки — само зелени, меки чорапи на големи ромбове. Тя потрепери. Под фината им материя — можеше да се обзаложи, че е кашмир „Брук Брадърс“ — бяха краката му. На практика само една стъпка го делеше от това, да бъде гол.