Сесили Зигесар - Новачката

— Практически можеш да облечеш тази рокля дори на сватбата си! — Трейси наложи дрехата върху тялото на Кели.

— Ако си проститутка — грубо добави Изи. Той се пльосна на лавандуловата кушетка и извади къдрава възглавничка от розова дантела изпод себе си. Кели завъртя очи:

— Момчета — с тежка въздишка се обърна тя към Трейси. — Какво разбират те…

После се приближи към Изи и го смушка в ръката:

— Е, какво, беше ли Далтън гаден с теб?

— Каза, че може да ме изключат.

— Да, но няма да го направят. Фамилията ти е традиция за „Уейвърли“. Никога не изключват потомствени възпитаници.

Изи улови пелена от безпокойство да засенчва лицето й, докато събираше роклите, надлежно предоставени от Трейси за проба.

— Не знам — отговори той, докато тя затваряше розовата врата на пробната. — Защо пък да не съм прецедент?

— Не, няма да те изключат — настоя решително Кели и преметна розовия си сутиен „Ла Перла“ върху вратата. Той провисна, безформен и тъжен. — Определено не си застрашен.

— Значи имаш намерение просто така да оставиш Джени да понесе цялата вина?

— Защо не? Г-н Пардий хвана нея, в крайна сметка. И тя е подготвена. Вече го обсъдихме.

Изи въздъхна.

— Далтън ми каза, че Джени нито е отхвърлила, нито е потвърдила нещо. И какво, ако все пак каже истината?

— Няма да го направи — отвърна Кели, а гласът й прозвуча прегракнало от пресилена решителност.

Изи се облегна назад. Собственичката на магазина, Трейси, се загледа в кецовете му „Конвърс“, прострени върху лавандуловото кадифено канапе. Какво, не може да качва краката си горе? Лошо. Изведнъж Кели показа глава от съблекалнята.

— Миличък? Имам нужда от теб за една мъничка, дребничка услуга!

— Каква?

Ако трябваше да й помага да си разплете прашките или да си закопчае нещо, някак не беше в настроение. Очите на Кели срещнаха неговите:

— Е… — тя завъртя един рус кичур около показалеца си, — ако се налага Джени да ме прикрие — и аз съм сигурна, че тя ще го стори — трябва да се постараем нещата да изглеждат… достоверни.

— Достоверни?

— Ами, знаеш… Все едно нещо наистина се е случило между вас двамата.

Изи стисна зъби невярващо, загледан в нея.

— Затова — мисълта на Кели леко се носеше напред, — колкото й да ти звучи странно, се чудех, дали не може да пофлиртуваш малко с Джени? Например да се правите, че много се харесвате, нещо такова…

— Молиш ме да флиртувам с друго момиче?! — Изи се засмя и свали краката си от кадифеното канапе. — Забрави ли, че си най-ревнивото същество на планетата?

Кели затвори отново вратата и преметна току-що пробваната рокля върху нея.

— Не съм ревнива — възрази.

— Какво искаш да направя?

— Не знам… Флиртувай. Бъди мил с нея. Дружелюбен.

През затворената врата на съблекалнята лицето на Изи не се виждаше добре. Но ако Кели имаше възможност да го зърне отвътре, сигурно щеше да се озадачи от нескрито радостната усмивка на лицето му и от все по-наситената аленина, разливаща се от шията към бузите му. Когато тя отново подаде глава, той беше съумял да се овладее.

— Толкова зле ли ти звучи това наистина? Няма да бъдеш изключен. Тъпо е. Но така или инак имаш проблем, тъй като г-н Пардий те е заварил в стаята. Нищо няма да ти стане, ако ги накараш да повярват на видяното, нали?

— Да, така е — вдигна ръце във въздуха Изи в безпомощен жест.

Тя заподскача от облекчение и доволство, а той се загледа в гърдите й за миг.

— Миличък, моля те! Няма ли да бъде ужасно, ако ме изгонят?

— Ами ако мен ме изгонят?

Кели изкриви лице в скептична гримаса.

— Няма — твърдо каза тя. — Вече ти обясних.

Изи се поколеба. Възможно ли беше Кели да го беше видяла, докато седеше снощи до Джени, и това сега да беше някакъв тест? Сякаш беше по-добре да се прави, че не е убеден в ползата от тази идея, въпреки че отвътре, много ясно, се чувстваше като поразен от мълния. Наистина ли собствената му приятелка го умоляваше да сваля момичето, което го привличаше адски силно?

— Не звучи много морално — стоически рече Изи, с все още колеблива усмивка на уста.

— Морално? — тя отново затръшна вратата на пробната. — Забравихме ли, че ме открадна от Брендън Бюканън миналата година? Точно изпод носа му?

— Е?

— Ами, това също не е особено морално, нали?

Изи вдигна рамене.

— Както и да е — продължи Кели, — ще кажа и на Джени за това. Не те карам да спиш с нея или нещо подобно. Ще го направиш ли, моля те , заради мен?