Сесили Зигесар - Новачката

— И така, чуйте ме. Не знам какво става тук, но като ваш съветник съм длъжен да ви предупредя — подобно нарушение, последвало поредицата ваши предходни провинения, може да доведе до изключване.

Брет затаи дъх и поклати глава, преструвайки се на загрижена. Изи едва примигна:

— Окей.

— Чухте ли какво ви казах току-що? — попита Далтън. — Има вероятност да бъдете изключен.

— Да. Чух ви.

— Ако бях на ваше място, щях да отделя повече време на причините, довели ме в този кабинет — твърдо каза Далтън, — вместо с ентусиазъм да продължавам да създавам проблеми.

Това си беше вече мъжка приказка — нещо, което някой от братята му би казал. Изи бе най-малкият от четиримата, като другите трима също бяха учили в „Уейвърли“, много ясно. Всеки път, щом Изи им се оплачеше за нещо, те казваха, че няма да осъзнае значението на „Уейвърли“, докато не завърши. Поредната глупост от арсенала на възрастните хора с промит мозък. Братята му вече се бяха дипломирали и от колежа, и от правния университет; двама от тях бяха женени, а третият — сгоден. Бяха мъже под чехъл, отегчителни чичовци, които нямаха и елементарно понятие от истинския живот.

— Добре — процеди през зъби Изи. — Свършихме ли със съветването?

Без да дочака отговор, той стана рязко, дръпна вратата и се втурна навън.

Навън, пред „Стенсфийлд Хол“, внезапно се почувства замаян. „Има вероятност да бъдете изключен“. Далтън сериозен ли беше? Ако го изгонеха от „Уейвърли“, можеше да забрави за годината си в Париж. Щеше да бъде принуден да живее в дома на чепатите си родители, където да бъде обучаван от частен учител и единственият му контакт с външния свят щеше да е плашещата платиненоруса пощальонка, която твърде интензивно демонстрираше предпочитанията си към Изи. Той изпита необходимост да седне. Може би беше заради водката снощи, но му призля.

„Буху-буху“. Погледна към дърветата, откъдето долетя звукът. Един от големите рогати бухали го наблюдаваше с кръглите си, жълти очи. Изи изпръхтя към него по начина, по който успокояваше коня си Кредо и извади бутилка „Спрайт“ от училищната си чанта. Отпи глътка водка, останала от снощи. Всички бързаха за първите учебни часове от годината, но той имаше нужда да помисли.

Шляеше се по старата каменна пътека, която водеше към конюшните и му се прииска Кели да е там, за да легне с него в една от влажните клетки и да го накара да забрави за заплахата на Далтън. Щяха да се изтегнат върху някой конски чул и да останат там през целия ден, без да ги е грижа за пропуснатия първи учебен ден. Но въображаемата гола Кели в пустата конюшня не успя да го развълнува достатъчно — Кели от Фантазиите щеше да продължи да се оплаква от сламата в косата си или от несъществуващи буболечки върху одеялото.

Изи се затвори в топлата, напоена с влага клетка на конюшнята и стисна очи. Но когато се върна в мечтите си, върху конския чул лежеше не Кели, загледана в него. А Джени.

Owl Net Email inbox

To: Всички ученици в „Уейвърли“

From: DeanMarymount@waverly.edu

Date: Четвъртък, Сеп 5, 9:01

Subject: Щети върху собствеността на „Уейвърли“

Драги ученици,

Забелязах, че рисунки на понита са се появили из кампуса — по тротоарите, по дъските за бележки пред стаите и по стените на душовете в женските съблекални.

Моля, имайте предвид, че посегателството върху училищната собственост е сериозно провинение и няма да бъде толерирано. Няколко човека анонимно ми докладваха, че тези рисунки им причиняват и негативно емоционално въздействие.

Моля, чувствайте се уведомени, че центърът ни за душевно здраве работи денонощно и че всеки, който бъде видян да нанася щети върху собствеността на „Уейвърли“, ще получи дисциплинарно наказание.

Приятни първи учебни дни!

Кели беше потънала в дебрите на латинския, когато г-жа Тълингтън, училищният администратор, прекъсна часа.

— Г-це Върнън — учителят, г-н Гастън, се обърна към нея. — Вашият съветник иска да ви види.

Офисът на нейния съветник беше само етаж по-долу от кабинета по латински език. Кели нервно потри длани. Двете с г-ца Емъри не бяха в много дружелюбни отношения. Г-ца Емъри беше късокоса кучка на средна възраст, от Кънектикът, която приличаше на лесбийка и беше посещавала „Васар“ с майката на Кели. Двете били врагове и постоянна конкуренция в борбата за най-високи оценки, както и за членство в академичния елит „Фи Бета Капа“. Състезавали се за едно и също място и в Харвард, специалност право, което майката на Кели спечелила. Огорчената г-ца Емъри решила да забрави за правния факултет и вместо това завършила магистратура в Нюйоркския университет. Беше се постарала Кели да разбере кристално ясно, че пропуснатото в Харвард място се е отразило на целия й живот, и че, както Кели допускаше, обвинява майка й за това. Кели и г-ца Емъри… една от всичките брилянтни комбинации ученик-съветник, които администрацията на „Уейвърли“ измисляше.