Сесили Зигесар - Новачката

Брет се беше прибрала късно снощи, след откритието на г-н Пардий, но Ерик я беше въвел в събитията тази сутрин, след като пристигна в офиса му. Не че Брет би повярвала на версията на г-н Пардий, но беше абсолютна глупост от страна на Джени да не защити себе си и Изи от проблеми. Горката Джени. Перфектен щит за Кели. Боже, каква кучка беше Кели.

Джени забеляза, че Брет я инспектира сякаш бе биологичен материал върху лабораторно стъкло. Почувства бузите си горещи. „Аз съм Новата Джени, аз съм Новата Джени, аз съм Новата Джени“, повтаряше си наум, за да се стегне.

— Добре — каза г-н Далтън, потривайки длани. — Щом като не искате да ни разкажете нищо сега, няма проблем, не сте длъжна. Но може би има някой друг от управата на „Уейвърли“, с когото бихте желали да споделите?

Джени отново сви рамене безпомощно. Днес бе първият учебен ден, а тя не бе успяла дори да срещне учителите си.

— Хубаво тогава — продължи г-н Далтън, — благодаря ви, че дойдохте, Джени. Пълното разглеждане на вашия случай ще бъде другата седмица. Как ви се струва понеделник?

— Да, става — глухо отговори тя. — Ъмм, благодаря.

Джени хвърли един поглед към Брет на излизане от офиса на г-н Далтън, надявайки се на окуражителна усмивка, но Брет изучаваше с отегчена физиономия цъфналите краища на пламтящо-червената си коса.

Джени затвори тежката дъбова врата зад гърба си и се зачуди дали пък не е наистина тъпо, задето им каза, че не е готова да говори? Как беше онзи филм: „Закон и ред: В пансиона“?

Изведнъж тя се озова лице в лице с Изи Уолш, който стоеше пред офиса на г-н Далтън и чакаше реда си да влезе. В мига, в който очите им се срещнаха, сърцето й започна да препуска. Беше толкова погълната от мисълта, че може да си има проблеми и че вероятно ще бъде обявена за най-голямата развратница на „Уейвърли“, че интимната им малка история с галещата гърба й ръка остана на съвсем заден план в съзнанието й. Сега си припомни приятното топло чувство от допира на тялото на Изи до нейното.

— Здрасти — каза тя и преглътна бързо.

— А? — Изи вторачи в нея празния поглед на премрежените си и уморени сини очи. Беше облечен в парцалива яркожълта фланелка с надпис „Лексингтън Олстарс“.

— О! — сега вече зрението му се поизбистри.

— Как си? — попита срамежливо Джени.

— Аз… — той се извърна бързо наляво, с все още широко отворени очи. От порите му лъхаше на водка. — Аз… ти вътре ли беше?

— Да — Джени се опияни само от въздуха, който споделяше с Изи. Той се готвеше да каже още нещо, но тогава вратата се отвори и от нея се показа русата глава на г-н Далтън.

— Г-н Уолш, ваш ред е.

Без да каже „чао“, Изи нахлу тромаво в офиса. Джени се обърна и изтича надолу по стълбите, навън, към ярката слънчева светлина. На един от по-ниските клони на дървото, надвиснало точно над пътеката, седеше екземпляр от онези големи, тлъсти рогати бухали. Джени замръзна. Дали не беше същият, който се опита да я убие само преди няколко дни? Тя присви подозрително очи. Бухалът примигна бавно срещу нея, все едно че беше надрусан, а после бавно извърна поглед.

Джени забърза по пътя обратно, към първия си учебен час. Отбеляза си наум първия и вероятно единствен победоносен миг в този ден — беше спечелила състезание по надглеждане с бухал.

— Радвам се, че си дошъл да изясним ситуацията — Далтън поздрави Изи.

Пиянската злоупотреба с водка от предната вечер караше Изи да се чувства като лепкавата слуз, която сваляше от копитата на Кредо, преди да тръгнат на езда. Той се пльосна в дизайнерския черен кожен стол и се взря с празен поглед в съквартирантката на Кели, Брет, която седеше срещу него, с абсолютно прозрачна пурпурна блуза. Новият му съветник изглеждаше на осемнайсет, което беше добре дошло, защото предшественикът му, г-н Кели, беше толкова стар, че едва помнеше собственото си име. Пенсионира се миналата година, на възраст около сто.

— Здравей, Изи — поздрави го Брет с подчертано авторитетен тон и нанесе няколко бележки в жълтия си тефтер. — Добре ли прекара лятото?

— Ъ-хъ — изгрухтя Изи, докато блееше в тавана. Брет може и да си въобразяваше, че е г-ца Имам-власт-над-теб-защото-съм-перфектна, но пред него не минаваха такива номера. Едно време двамата бяха близки. Ходеха заедно на френски през първата година в „Уейвърли“ и за финалната презентация, която беше под формата на дискусия, Брет имаше идея да заместят обичайния нелеп диалог пред класа с готически късометражен филм на френски, в стил Годар, който да заснемат с ретро камера „Супер 8“. Изи беше нейният партньор в клас и респективно екзистенциалния герой във филма. Трябваше да изговаря невъобразимо странни неща на френски, от сорта на: „Mon omelette du jambon est mort“ 3 3 Омлетът ми с шунка е мъртъв (фр.). — Б.р. и „Les yeux — очите — изпитват болка“. Мосю Грим беше впечатлен и постави и на двамата най-високи оценки.