Сесили Зигесар - Новачката

Имаше две предизвикателства пред себе си — първо, да се увери, че Джени няма да проговори и второ, да убеди г-ца Емъри, че те двамата с Изи вече са минало. Животът й в „Уейвърли“ зависеше от тези две неща.

OwlNet Email Inbox

To: JennyHumphrey@waverly.edu

From: KissKiss! Online

Date: Четв, Сеп 5, 12:50

Subject: Изненада!

Скъпа Джени Хъмфри,

Днес е вашият щастлив ден! Вашата приятелка Кели Върнън е избрала кошница с козметични продукти за вас, пълна с гримове на стойност 50$! Ще получите кошницата заедно с безплатна чанта „Ле Спортсак“!

Моля, регистрирайте се в нашия уебсайт, за да изберете цветовете, които харесвате!

Целувки, целувки,

Owl Net Instant Message Inbox

КелиВърнън: Ела с мен в „Пимпърнелс“. Следобед.

ИзиУолш: Шопинг? Нее.

КелиВърнън: Важно е. Трябва да говорим.

ИзиУолш: Не става ли да го направим и тук?

КелиВърнън: Може да влезеш в съблекалнята с мен…

ИзиУолш: Не сме ли се забъркали в достатъчно каши вече?

Изи видя Кели, която се беше облегнала на фасадата на магазина, нервно си играеше с бамбуковите дръжки на чантата си „Гучи“ и държеше незапалена цигара в ръка. Следобедът бе топъл и тя носеше пъстра тънка риза и пола от същия плат. Заведенията в Ринклиф, наредени покрай павираната главна улица, бяха посещавани предимно от дългокоси артистични хипита, които ядяха ягодов сладолед във вафлени фунийки и спираха да говорят с Ханк — мъжът, който продаваше ръчно оцветени тениски и разни благовонни шишенца на улицата. Изи обаче дълбоко се съмняваше, че си беседват за ароматерапия. Ханк продаваше марихуана на много от учениците в „Уейвърли“, включително и на него самия. Вече си бяха махнали за „здрасти“.

— О-хо, вижте кой се появи — саркастично каза Кели.

Изи не отговори. Стояха пред „Пимпърнелс“ — луксозният бутик, в който Кели пръскаше благоволението си да пазарува. Беше единственият в Ринклиф, в който не продаваха ръчно оцветени тениски, но когато все пак го правеха, тениските бяха копринени, обсипани с пайети и струваха по 300 долара. Последния път, когато беше тук, Изи прекара цялото си време в изучаване на едно тънко, розово и чорапоподобно нещо, което струваше 360 долара, като се опитваше да измисли за какво би могло да послужи то. За топлене на нос? Чантичка за марихуана? Мекичък презерватив? Кели най-накрая го беше информирала, че това е кашмирено пуловерче за кученца.

Така или иначе беше важно да говори с Кели, затова беше дошъл.

— Имаме проблем — заяви той равно.

— Хм… ние? — Кели изучаваше прясно лакираните си нокти.

— Естествено, че ние — намръщи се Изи. — И защо днес срещнах Джени пред офиса на Далтън? Заради снощи ли? Тя няма нищо общо с нашите истории.

— Да, и аз бях повикана от г-ца Емъри. Ако искаш да знаеш, да, Джени беше там заради снощи. Няма как аз да поема вината. Онова, с Екстазито, нали помниш? Родителите ми ще ме разсиновят и ще ме пратят в НАСКАР училище!

— За какво говориш? — настоя Изи, като потриваше необръснатите си страни с ръце.

Кели отметна русата грива към гърба си.

— Виж, не искам да ме изключат. Затова казах, че си бил в стаята при Джени и че ние с теб сме скъсали.

— Какво?! — не повярва на ушите си Изи.

Кели сви рамене и бутна вратата на магазина. Звънчетата над нея оповестиха влизането им.

— Миличка! Добре дошла отново! — изцвърча много висока и много слаба жена с опъната назад руса коса в момента, в който те пристъпиха прага.

— Здравей, Трейси — изгука Кели и двете се целунаха по бузите, в един добре заучен ритуал. Изи се мотаеше отзад и изгаряше от желание да излезе. Веднага. Шопинг, пищящи момичета, кашмирени кучешки елечета — толкова далеч от неговия свят. За какво беше дошъл? Вместо това можеше да се порадва на последните си дни в „Уейвърли“.

— Запазила съм някои неща за теб през лятото — Трейси кимна и чевръсто ги поведе към една малка задна стаичка. Извади плик за дрехи, пълен с блестящи рокли, поли и блузи. Държеше и една рокля „Дона Карън“ в цвят слонова кост.

— Не е ли красива?

Изи сведе глава настрани, за да прочете табелката с цената — 2250 долара.

— О, наистина! — Кели затаи дъх. Не изглеждаше особено загрижена от факта, че е лъгала пред училищната администрация или че е забъркала съквартирантката си в проблеми. Не. Всичко, за което се безпокоеше тя, беше дали тази рокля се предлага в достатъчно малък размер.