Сесили Зигесар - Новачката

— Първо, възпитаникът на „Уейвърли“ и отскоро дипломант на „Браун“, г-н Ерик Далтън. Той ще бъде новият професор по антична история на началния и среден курс, а също и съветник към Дисциплинарната комисия. Както и новият помощник-треньор на мъжкия отбор по гребане. Добре дошъл, г-н Далтън!

Всички заръкопляскаха чинно. Джени се загледа тайно в Брет, която трябваше да стане и да помаха на младшите класове два реда по-напред, чийто префект щеше да бъде. Видя я как сръга брюнетката до нея при вида на г-н Далтън и как оформи безгласно с устни думите: „Мили боже!“

— Бих искал топло да приветствам и всички нови ученици и първокурсници — „Уейвърли“ е вашият нов дом, а ние сме вашето ново семейство — продължи Меримаунт. — И накрая… заповядайте на вечерята!

Тълпата избухна в аплаузи и бухукания и се заизлива навън от църквата през голямата морава към залата за вечеря. Джени затаи дъх, щом влезе в салона — отвътре залата приличаше на английска катедрала. Стените бяха покрити със снимки на класове, още от далечната 1903, а също и на Максимилиян Уейвърли, основателят на Академията.

Учениците се рояха наоколо, целуваха се и се поздравяваха с пляскане на високо вдигнатите си ръце. Джени не беше сигурна какво трябва да прави и къде изобщо трябва да седне. Тогава чу до себе си:

— Малка лудница е тук, а?

Тя се обърна с надеждата, че Хийт най-накрая се е появил. Вместо това обаче, до нея стоеше момчето със статива, което беше срещнала на моравата вчера с Ивон. Изи. Поне това беше името, което й се стори, че спомена Ивон.

Косата му беше толкова кафява, че чак черна, а очите — дълбоко сини. Под училищното сако беше облечен в износена зелена тениска с жълт силует на подкова. Беше от типа на шикозните тениски, които се продаваха по 65 долара в „Барнис“, но тази определено приличаше на истинска класика. Гласът му беше дрезгав, с акцент, който тя не можа да разпознае.

— Така е, да — съгласи се Джени. Отстъпи настрани, за да го пропусне да мине. Скицник от луксозната марка „Смитсън от Бонд Стрийт“ се подаваше от зелената му правоъгълна чанта от груб плат. Върху корицата беше закрепен един-единствен лист, със скицирани очи, носове и устни. — Портрети ли рисуваш?

— Ами, да… А ти?

— О… ъммм, да, и аз — Джени се опита тихомълком да се стегне. „Вече си Новата Джени“, наложи се да си напомни.

— Супер — Изи шляпна ръка с някакво момче, което тъкмо беше влязло. — Е, ще се видим по-късно — усмихна се той.

— Хей — познат глас я повика някъде отзад. Тя се обърна и се усмихна на Брендън, който изглеждаше още по-чист и готин от предния ден (ако това изобщо беше възможно), в червено-кафявото си сако и вратовръзка на райета. — Това е официална вечеря, разпределили са местата предварително. Ти си на моята маса.

— Благодаря — Джени се усмихна признателно и го последва през претъпканата зала. — И така, докога продължи партито снощи?

— О, както обикновено — очите на Брендън се стрелнаха към пода. — Аз дори не те видях, прибрала си се рано?

— Ами, да — Джени прехапа долната си устна.

Те стигнаха до маса, на която вече седяха двама ученика — едно много високо момче с халка на носа и много високо момиче, чието ъгловато лице, големи, широко разположени очи и гъста кафява коса категорично говореха за добро, класическо потекло.

— Това е Райън Рейнълдс, а това е Бени Кънингам.

— Видях те на купона снощи. Аз съм Джени — усмихна се тя към Бени.

— Точно така — Бени кимна и хвърли многозначителен поглед към Райън.

Джени свали училищното сако, с което й беше супер горещо, и го метна върху стола си.

— Не можеш да правиш това! — просъска Бени. — Управата ще откачи!

— О!… — Джени бързо нахлузи сакото отново. Огледа се из залата — повечето ученици вече бяха по масите. Със сака.

— Оглеждаш се за Хийт? — избъбри Бени и си изпроси яко сръгване в ребрата от Райън.

— Ами — Джени разтърси колосаната си червено-кафява салфетка от плат с надеждата, че лицето й не е в същия цвят, — да. Той беше… той беше малко… уморен снощи. Помогнах му да се прибере.

— Кажи „пиян“ по-добре — засмя се Райън. — Както и да е. Брендън, вълнуваш ли се от предстоящата Черна събота? — попита той, забивайки ножа си в масата.

— Какво е Черна събота? — полюбопитства Джени.

— Не си представяй кой знае какво — засмя се Брендън. — По време на Черната събота всички спортни отбори от „Св. Луций“ се изсипват в „Уейвърли“ и настъпват масови кръвопролития. Отборите го приемат наистина сериозно, понеже се предполага, че трябва много да се мразим взаимно. Нещо като поредната традиция. Ти ще играеш хокей на трева, нали?