Сесили Зигесар - Новачката

КелиВърнън: Чакай малко…

КелиВърнън: ОК, сега сложих ухо на вратата на Анджелика — ТВ-то е силно. Всичко изглежда наред.

ИзиУолш: Супер. Идв.сл.1 мин.

— Вониш!

Джени се стресна и се събуди. Къде се намираше? О, да. „Уейвърли“. В нейната стая.

— Слушай, честно, наистина смърдиш. Пиян ли си? — някой шептеше.

Това Кели ли беше? Говореше насън? Джени я беше чула да се прибира, за щастие след като бе спряла да напоява със сълзи възглавницата си. Беше се съблякла в тъмното, беше казала „Лека нощ!“ и се беше мушнала под завивките.

— Не съм пиян — някакъв друг глас изломоти неясно. Мъжки глас.

— Шшшш, Пардий ще ни чуе!

Джени потъна по-надълбоко под чаршафите; гласът звучеше смътно познато. Но който и да беше, миришеше доста — ясно се долавяше лек алкохолен нюанс, макар прозорците да бяха отворени и хладният нощен бриз да се носеше из стаята.

— Е, щеше да е много по-добре, Изи, ако не вонеше, защото тогава нямаше да ми се налага да те целувам с този дъх.

„Изи?“ Стомахът на Джени се сви. Колко Изита имаше в това училище?

— Сигурна ли си, че тук няма никой?

— Ти виждаш ли някого? — просъска Кели.

Джени лежеше, свита на топка. Кели я беше видяла, дори й беше пожелала лека нощ! Джени искаше да ги остави насаме, но да стане и да вдигне шум точно сега щеше да е адски тъпо. Ами ако Изи я видеше? Беше сигурна, че увлечението й към него ще лъсне с пълна сила — щеше да заструи през лицето й, сякаш през мрежест потник за хокей на трева. Боже, беше се влюбила от пръв поглед в гаджето на съквартирантката си! Старата Джени отново отбеляза точка.

Очите й привикнаха с тъмнината и тя надникна изпод завивката. Леглото на Кели беше съвсем близо до нейното. Гола кожа проблясваше на лунната светлина.

Джени дочу Кели да шепне: „Презерватив“. Пауза. И после гласът на Изи: „Сериозно? Къде?“. „Най-горното чекмедже“.

Последва тършуване в мрака, боричкане из чаршафите и бам! Изи беше наполовина паднал от леглото. Опита да запази равновесие, като се хвана за нощното шкафче, но повлече и него със себе си на земята. Всичко това произведе небивало количество шум. Кутийка с екстра лубрикирани „Лайфстайлс“ се изсипа на пода, заедно с голямо шише лосион за суха кожа „Лубридерм“ и пакет химикалки със синьо мастило „Бик“.

Джени се изпружи в леглото си и пред очите й се изпречи голото, проснато долу тяло на Изи.

— Йоо — провлачи гласа си той, ухилен към нея. — Познавам те!

— Мда — Джени се върна обратно под юргана.

— Кели, нали каза, че няма никой в стаята? — силно прошептя Изи.

Кели изрита ядно матрака.

— Това е нелепо! — въздъхна тя и стана от леглото.

Джени надзърна за пореден път и видя силуета на стройното й тяло. Носеше розов сутиен с острозъбо крокодилче на презрамката. Къде беше Брет, впрочем? Кели погледна към купчината, която Джени представляваше под завивките и каза:

— Съжалявам, Джени!

После прескочи Изи и го настъпи по ръката, отивайки към банята.

— Оооох — извика той от болка. — Къде тръгна?

— Към банята.

Кели остави вратата отворена и стаята се обля в ярка флуоресцентна светлина от коридора. Джени се зарови още по-дълбоко в леглото си, обзета от смъртен ужас. Нима ги оставяше насаме?! Тя чу, че Изи се изправи, изпука врата си и после подсмръкна.

— Е, Джени е съкратено от Дженифър, така ли?

— Ами, да — изграчи Джени, все още завита през глава.

— Не сме искали да те накараме да се почувстваш неудобно, Джени — продължи Изи.

— Няма проблем — измърмори тя във възглавницата, която беше прашна и топла, също като горноуестсайдския й дом. Радваше се, че я беше взела, но този спомен й навя толкова силна носталгия, че почти я накара да се разридае.

— Може да спреш да се криеш. Вече изглеждам прилично.

Джени показа едното си око над одеялото. Изи беше нахлузил бельото си, но с това обличането му беше приключило. Коремът му бе плосък и мускулест, а боксерките му — на корабчета. Джени ги помнеше от каталога на „Джей Крю“. Тя отмести очи. Под завивките беше задушаващо горещо, затова приседна, като се надяваше, че Кели ще се появи всеки момент и ще отведе Изи нанякъде, преди той да види подпухналите й очи и чорлава коса. Не искаше дори да си представя как би могла да изглежда в този момент. Особено пък в сравнение с Кели.

Очевидно Изи беше на различно мнение. Той стана от пода и седна на ръба на леглото й. Ако не беше напълно гипсирана, Джени може би щеше да му направи място, но вместо това остана напълно неподвижна. Той се беше притиснал в нея.