Сесили Зигесар - Новачката

— Чудех се кога ли ще мога да те видя, както трябва? — той произнасяше думите толкова тихо, че Джени едва го чуваше.

— Какво? — попита го, макар да беше го разбрала добре.

— Нищо — Изи погледна нагоре. — О! Седемте сестри.

— Моля?

— Съзвездието — Изи посочи старите пластмасови звезди, които някой беше залепил на тавана преди години, за да светят нощем. — Въпреки че с невъоръжено око могат да се видят само шест от седемте звезди.

— А-ха — Джени не знаеше какво да отвърне. Не само на информацията, която току-що беше получила от Изи, но и изобщо на цялата ситуация. Пауза. Момчето на мечтите й седеше на нейното легло. Старата Джени беше напълно поразена. Новата Джени пък практически се тресеше от нерви. Слети в едно и двете Дженита бяха неподвижни и с глътнат език.

Тя хвърли поглед към дългите, атлетични крака на Изи. Вторите пръсти на стъпалата му бяха по-дълги от първите. За какво беше знак това? Момент. Ехо? Това върху гърба й неговата ръка ли е? Добре… Всичко това е крайно неправилно. Къде беше Кели, по дяволите? Всичко това беше крайно, много нередно. Джени знаеше, че трябва да го отблъсне веднага. Но просто… не можеше !

— Е, знаеш ли друго за съзвездията? — попита вместо това тя.

Изи придвижи ръката си надолу бавно, палецът му галеше гръбнака й. Нередно, нередно, нередно !

— Няма много за правене в Лексингтън вечер — въздъхна той, — освен ако не искаш да изкачваш водната кула или да хвърляш лайна по вагоните на влака.

— Аз съм от Ню Йорк — прошепна Джени, захапала кичур коса, та да не се чуват тракащите й зъби, — макар че ти сигурно вече си научил.

— А?

— Знаеш какво имам предвид — тя се извърна, бузите й пламтяха. Беше ужасяваща мисълта, че той е чул всички онези кошмарни, унизителни слухове за нея.

— Мне, не знам. Известна ли си?

— Аз… — прочисти гърлото си Джени. Възможно ли е Ивон да бе запозната с клюките за нея, а този красавец тук да ги беше пропуснал? — Не, предполагам, че не съм.

— Хм, това е твърде лошо — усмихна се Изи. — Тъкмо мислех, че съм в присъствието на звезда.

Джени отново почувства ръката му отстрани на гърба си. Усещаше топлината й през одеялото.

— Исусе Христе!

Джени и Изи се обърнаха рязко. Г-н Пардий. Мъжът на управителката на общежитието, който по съвпадение беше и най-гадният учител по френски в „Уейвърли“, стоеше пред широко отворената врата. Джени мерна бележка, закачена на бялата им дъска отпред: „Уча в стаята на Бени. Брет“. Г-н Пардий беше облечен в училищна футболна тениска с качулка и червено карирано долнище на пижама. Дългата му светлокафява коса беше разрошена и се беше събрала на топки върху главата му, които силно наподобяваха тел за миене на чинии. Малката му сребърна обичка проблясваше на острата светлина от коридора.

Изи бързо скочи от леглото на Джени, навлече дънките и грабна ризата си.

— Пич — той се запъти право към г-н Пардий — изобщо не съм бил тука.

— Не си бил… какво? — каза г-н Пардий и примигна гневно.

— Не ме виждате.

— Изи, аз те виждам — Пардий звучеше така, сякаш искаше да убеди себе си. — Чувал съм това твое оправдание и преди.

— Мне. Никога не съм стъпвал тук — каза Изи и се стрелна в коридора.

— Чакай! Къде отиваш? — викаше след него г-н Пардий, но беше твърде късно. Той поклати глава и се обърна към Джени. Без да знае какво точно да стори, тя не бе помръднала. Може и да беше мъж на управителката на общежитието, но Джени беше чула, че си пада по наркотици. Вероятно слагаше оценки на изпитите по френски след една цигара марихуана или пък две. Може и сега да беше прекалено друсан, та да разбере какво се случва…

— Това не е хубаво — изтърси бавно г-н Пардий. — Никакви момчета в стаята извън часовете за посещения.

— Знам, но… — измънка Джени.

— Боже! — г-н Пардий се вторачи в презервативите на пода. Никой не си беше направил труда да ги вдигне до момента. — Това не изглежда никак добре.

— Какво става? — Кели стоеше на входа, точно зад него.

— Ще се наложи да докладвам за това — обяви учителят през замаяна прозявка. — Имам предвид, Анджелика трябва да…

— Не, чакайте! — примоли се Джени. Нямаше начин да си навлече проблеми още през първия учебен ден!

— Ехо! — повтори Кели. — Какво става тук?

Джени забеляза погледа на г-н Пардий, вперен в голата ивица кожа, която се разкриваше между ниско изрязаните шорти „Америкън Ъперъл“ и мрежестото потниче на Кели. Крокодилчето на сутиена й надничаше през малките дупчици.