Сесили Зигесар - Новачката

— Да — усмихна се Джени, която никога преди не беше участвала в отбор. — Пробите бяха днес.

— Е, женският хокеен отбор ще участва, както и футболните отбори. Когато всичко свърши, децата и от двете училища купонясват яко на тайно парти, чието място не е известно до последния момент.

— Обикновено партито организира Хийт — докладва Бени, докато затягаше на китката си сребърната гривна „Тифани“. — Но той сигурно вече ти е казал.

Учениците, които отговаряха за сервирането — в бели колосани оксфордски ризи и изгладени сиви памучни панталони — разнасяха по масите големи, кремави на цвят чинии, пълни със сьомга на грил, маринована в меден сос „Уасаби“. Това беше доста по-добре от кулинарните експерименти на баща й, чийто резултат беше лазанята с агнешко и ананаси, и с водка фламбе.

— О, господи… Това мирише вкусно ! — Джени грабна вилицата си и отхапа голямо парче. — Ммммм!

— Леле, ти ядеш сьомга?! — едно момче се подпря на лакти върху масата до нея. Хийт. Най-после.

— Здрасти — тя закри пълната си уста с ръка.

— Никой не яде сьомга — подигравателно каза той. Нямаше и помен от любвеобилния, Ти-си-секс-богиня ореол, който й беше предложил предната вечер.

Очите на Джени се разшириха. Тя се огледа наоколо и да, наистина, никой не беше докоснал рибата в чинията си.

— Но защо? Какво й е?

Брендън се обърна към нея:

— Не, тя си е добре. Хората просто… не я ядат. Не знам защо. Просто така.

— Джени? — някой я потупа по гърба. Тя се обърна и видя Ивон — момичето, което я беше завело до „Дъмбъртън“ вчера. Мръснорусата й коса беше прибрана на два снопа встрани, с помощта на клипсове от черупка на костенурка, а бледосините й очи гледаха налудничаво и отнесено, също както вчера.

— Мога ли да говоря с теб? — Ивон погледна нервно към останалите на масата. — В коридора?

Райън и Бени си размениха по още един многозначителен поглед. Джени сви рамене и сложи салфетката си върху рибата. „Новата Джени не се смущава тъй лесно“, каза си наум. И какво от това, че никой не искал да яде риба? Новата Джени прави това, което си поиска.

Ивон я поведе навън, към входното фоайе на залата за вечеря.

— Надявам се, че не е нещо за джазовия ансамбъл — заяви Джени директно. — Защото не съм особено заинтригувана. На практика съм музикален инвалид.

— Не, не е за това. Аз… ами, аз дочух някои неща за теб, които смятам, че е редно да знаеш.

— Моля? — Джени почти се задави. И преди беше изслушвала подобни Аз-мисля-че-трябва-да-знаеш речи… Почти винаги се бе оказвало, че са посветени на факти, които всъщност тя никога не би искала да научава.

— Всички си разменят съобщения за теб.

— Какви? — настойчиво попита Джени. Ивон дълбоко пое дъх:

— Разправят, че си била стриптийзьорка и си се събличала срещу… ами, срещу един долар. И че си нещо като нюйоркска секс легенда. И още, че вече си спала с някого тук, в „Уейвърли“.

— Моля?! — почти изписка Джени. Изведнъж фоайето й се видя мрачно и мъгливо. — С кого?! Искам да кажа, кой разправя тези неща?

Ивон заби поглед в земята.

— Момчето, което беше на твоята маса. Хийт Феро. Не знам дали изобщо си се запознала с него, но той…

Джени видя червена мъгла пред очите си. Хийт. „Не може да е истина“.

— Аз не вярвам — каза отривисто Ивон и размаха ръка.

— Благодаря ти — отвърна с изтънял гласец Джени.

— Трябва да тръгвам сега, извини ме! — Ивон се обърна и се втурна навън.

Джени се облегна на стената, почувства се дезориентирана и замаяна. Хийт. Цялото й тяло се разлюля в порив на гняв и ужас. Нима Хийт беше съсипал доброто й бъдеще в това училище, още преди то да е започнало? Брендън се появи под извитата арка на вратата, погледна я и направи загрижена гримаса.

— Добре ли си?

— Трябва да… — преди да завърши изречението си, Джени се извърна внезапно и побягна навън. Тичаше задъхано през влажната зелена морава; искаше й се да може да се издигне и да отлети като някой от онези дебели, стари, големи рогати бухали. Старинните постройки на „Уейвърли“ се издигаха от едната й страна, а прозорците им се взираха в нея заплашително. Хапката сьомга се разбунтува в стомаха й и я накара да забави стъпки. Мечтаеше да дойде в този пансион и да започне отначало, на чисто. Да стане момичето, което винаги бе искала да бъде — една нова, по-впечатляваща версия на самата себе си. Щеше да е доста по-трудно, отколкото бе очаквала.

OwlNet Instant Message Inbox

ИзиУолш: Отвън съм. Провери дали брегът е чист.