Сесили Зигесар - Новачката

Owl Net Instant Message Inbox

АлънСт.Жирар: Къде е Хийт?

БрендънБюканън: Все още е в леглото. Не се е къпал. Смърди адски.

АлънСт.Жирар: Пич… вече е почти обяд!

БрендънБюканън: Знаам, но мисля, че още е пиян.

АлънСт.Жирар: Той си тръгна с онази новата мацка снощи.

БрендънБюканън: Коя?

АлънСт.Жирар: Тъмна къдрава коса. Големи цици. Казаха, че била стриптийзьорка в Ню Йорк.

БрендънБюканън: Тц. Тя изобщо не се появи снощи.

АлънСт.Жирар: Със сигурност се появи, но ти беше прекалено зает да зяпаш Кели и не си забелязал. Хийт я заведе в църквата. Мислиш ли, че е потанцувала в скута му?

OwlNet Instant Message Inbox

АлисънКуентин: Тая църква вони. Защо речта на Меримаунт за добре дошли се точи винаги тооооолкова дълго?

БениКънингам: Без майтап. Къде е Ти-знаеш-кой?

АлисънКуентин: НЗ. Обаче разбра ли, че Сейдж нарисува с маркер по едно малко пони на дъските на всички момичета в нейното общежитие, които той прекара? До момента са шест, включително новата. Това си е цял един етаж от „Дъмбъртън“.

БениКънингам: И как така аз нямам пони на дъската?

АлисънКуентин: Спала си с него?!

БениКънингам: Не, само се целувахме, още през първата година. Малко се плюнчи, но добра техника като цяло.

АлисънКуентин: Би! Мислех те за моята невинна приятелка!

„Вие сте част от една велика традиция“ — дълбокият, всепроникващ глас на декан Меримаунт гърмеше и тътнеше из параклиса. Всички разправяха, че Меримаунт бил велик революционер през седемдесетте; че бил редовен член на МЕНСА, но за Джени той изглеждаше по-скоро като детски треньор, който кара миниван „Додж“, отколкото като декан на престижно училище. Посивяващите му, сресани назад кичури, бяха залепнали за потното му теме. Зад него се беше настанила управата на „Уейвърли“, нагласена в училищните униформи — вратовръзка в червено-кафяво и синьо, червено-кафяво сако, бяла риза, панталони. Обичайно учениците бяха длъжни да носят само саката, с каквото искат отдолу, но на първата среща за годината, в църквата, всички трябваше да имат и вратовръзки, включително момичетата. Полууиндзорският възел на Джени беше доста нескопосан. Тя въздъхна. Баща й беше собственик на една-едничка вратовръзка, цялата покрита с паяжини. Не беше го разпитвала никога за произхода й, но вероятно я притежаваше от времето, когато самият той е бил първокурсник.

Цялата Академия се беше събрала за речта на декана по случай официалното начало на учебната година, както и за първата официална училищна вечеря след нея. Църквата беше претъпкана; миришеше на тийнейджърски тела и на крака.

Миналата нощ Джени бе събудила Хийт дотолкова, че да успее да го замъкне на стълбите пред „Ричардс“ и след това беше допълзяла изтощена до „Дъмбъртън“. Кели или Брет бяха изтръгнали посред нощ кабела на радиото-будилник, за да си зареждат телефоните, но слава богу, църковната камбана я събуди навреме за хокейните проби. Всеки ученик в „Уейвърли“ трябваше да спортува нещо и Джени беше избрала хокей на трева, защото изглеждаше най-традиционен за един пансион. Планираше да се запише и на лакрос 2 2 Лакрос — отборен спорт, най-старата спортна игра в Северна Америка, измислена от местните индианци. Играе се с малка гумена топка и специална ракета (лакрос) с дълга дръжка, която завършва с мрежичка, където се носи топката. Целта на играта е да се отбележи гол във вратата на противниковия отбор. — Б.р. през пролетта, пак по същата причина. Джени дори нямаше хокеен стик, но Алис Смайл — треньорката с вид на булдог — беше намерила резервен стик „Кранбери“ в склада и малко след това Джени откри, че се чувства съвсем на мястото си на терена. „Сигурна ли си, че никога не си играла хокей в училищен отбор?“, беше я попитала тренер Смайл. Като че Джени би могла да забрави. Центърът на противниковия отбор, Кинли, която Джени бе срещнала предната вечер на партито, промърмори: „Добро движение“, докато Джени тичаше в тръс обратно към страничната линия. Можеше пък и да успее да влезе в отбора!

— Тази година има нови попълнения в нашия съвет, които бих искал да представя — обяви деканът. Джени погледна часовника си. Бяха тук вече 40 минути: пяха училищния химн на „Уейвърли“, после спортния химн на „Уейвърли“, бяха казали „Уейвърли“ молитвата към Св. Франциск и бяха ръкопляскали на всеки от училищните префекти — нещо като директори на всеки клас — които деканът официално представи. Джени умираше от глад.