Сесили Зигесар - Новачката

— По дяволите! — извика инстинктивно Брет, а пред очите й проблясваха ослепително бели звездички. После внезапно замлъкна. Макар че повечето възпитаници на Академията имаха груб език, не беше прието да ръсят ругатни пред преподавателите си. Бухалите на „Уейвърли“ трябва да са винаги с добри обноски, защото лошият език говори за непристойност и недобро възпитание.

Ерик разтриваше челото си с болезнена гримаса.

— Добре ли си? — попита я той. Брет преглътна мъчително. Ами ако я помислеше за недодялана и груба? После забеляза истински загрижения му поглед и реши, че едва ли му пука за обноските й.

— Мисля, че ще оживея — отговори тя най-накрая.

— Добре, това е добре — засмя се Ерик. — Защото аз определено искам да те запазя жива.

OwiNet Email Inbox

To: BriannaMesserschmidt@ elle.com

From: BrettMesserschmidt@waverly.edu

Date: Сряда, Септември 4, 10:53

Subject: Готин, готин, готин

Ей, сис!

Срещнах перфектния. Умен, великолепно красив, сладък и много по-секси от моделите в рекламата на „Ралф Лорън Романс“. И все пак, проблем — той е учител. Такъв, дето дава домашни; дето стои на подиума по време на събранията на „Уейвърли“ и дето пише оценки. И от когото не се очаква да докосва учениците си… Сигурна съм, че схващаш есенцията. Какво да правя?

Хохохохх

Owl Net Email Inbox

To: JeremiahMortimer@stlucius.edu

From: BrettMesserschmidt@waverly.edu

Date: Четвъртък, Сеп 4,10:57

Subject: Re: По-добре лично…

Дж.,

Естествено, че можеш да дойдеш утре, но стаята ми е извън играта. Кели напоследък е истинска примадона. Изненада, изненада.

До скив,

Кели се облегна на прашните дървени врати на старите конюшни, като се стараеше да не окичи с конска тор токчетата на чисто новите си черни лачени обувки „Стела Маккартни“ с обли върхове. Боядисаната в червено износена сграда на оборите се намираше в съседство с пасището за коне, а то пък беше отделено от останалата част на „Уейвърли“ с малка горичка от гъсто засадени борове. В далечината се дочу изсвирване и после Кели разпозна резкия глас на тренер Смайл, треньорката на женския отбор по хокей на трева, която крещеше: „Това няма да ви вкара в отбора, дами!“ Първият редовен учебен ден представляваше изтощителни осемчасови проби за спортните отбори, от които Кели беше освободена, защото вече беше капитан на училищния женски тим по хокей на трева.

Слънцето лежеше ниско в следобедното небе, а Изи вървеше към нея. Беше облечен в една от ризите, които си беше прибрал от нейния дом — развлечено зелено нещо с изобразена подкова (много ясно) и с поизбелялото керемидено кафяво училищно яке върху нея. Без вратовръзка. Тъмнокафявата му коса се пилееше на буйни вълни, а до лявото си ухо имаше петно от мастило. Когато я видя, по лицето му се разля широка, сексапилна усмивка. Тя го желаеше отчаяно. Може би пък всичко между тях си беше както трябва в крайна сметка.

— Да беше си сменил поне ризата — закачи го Кели, хванала подгъва на дрехата му с два пръста.

— Да, наистина… чувствам се недостатъчно изискан за теб — закачи я на свой ред и той.

— Хайде, не съм чак толкова изискана.

— О, да. Погледни тези обувки — посочи Изи надолу — мога да си те представя пред гардероба, в агония над най-новия ти, най-секси чифт, нали? — той й се усмихна. — Прав съм, нали?

— Не си — реагира бързо Кели, макар че, разбира се, той беше прав. Това, че Изи я познаваше толкова добре, я вбесяваше. А също и това, че беше по-умен от нея. Всъщност всичко в него я караше едновременно да кипи от ярост и да прималява от желание.

Изи запали цигара и се изви така, че да не влиза в полезрението на къщата на декан Меримаунт — огромно имение от времето на Тюдорите, вдясно от края на кампуса. Кели отметна дългата си червеникаво-руса коса назад към раменете. Но защо той стоеше така безучастно до нея? Ето ги тук, сами в изоставените конюшни, докато всички останали са заети в спортните изпитания. Тя изгаряше от нетърпение да легне в сламата и да разкъса дрехите му.

— Липсваше ми снощи на партито — прошепна нежно Кели.

— Мммм… да. Бях супер уморен.

Е, добре. Това беше вече прекалено. Той все още просто стоеше до нея.

— Е, няма ли да дойдеш по-близо? — попита тя накрая и го придърпа за якето.

— Минутка само — той се отдръпна леко и дръпна отново от цигарата си.

— Няма значение, тогава. Забрави.

Кели направи няколко крачки назад и извади своя пакет „Марлборо Лайтс“. Сложи една цигара в устата си и се опита да запали със зелената си флуоресцираща запалка, но само цъкаше напразно с детския предпазител.