Сесили Зигесар - Новачката

— За теб е.

— Какво има вътре? — попита Джени и пое чашата с двете си ръце.

— Има ли значение? — той се ухили и недодялано изля съдържанието на собствената си чаша в гърлото си.

Джени допря чашата до устните си. Силната, горчива течност имаше вкус на бира, смесена с ром и забълбука надолу по гърлото й, насълзявайки очите й.

— Ей, това е Брендън! — най-накрая успя да си поеме въздух тя. Брендън стоеше до един от гигантските прозорци, заобиколен от три слабички девойчета с еднакви платиненоруси високи опашки. В момента, в който той я видя, лицето му грейна и й помаха с ръка. Тя вдигна своята ръка в отговор, но Хийт я хвана и я привлече към себе си.

— Време е нашето ново момиче да изпълни приемния ритуал — каза той и се усмихна дяволито.

— Какво? — начумери се Джени. — Не съм чула за никакви приемни ритуали.

— Значи не си говорила с правилните хора — Хийт отпи още една дълга глътка от чашата си и после я остави върху античния сребрист радиатор. — Ела с мен — каза простичко той и я поведе към вратата.

На излизане срещнаха две момчета, които вдигнаха ръце за „гепи“ и едното попита: „Къде си тръгнал, Пони?“ и после избухнаха в смях, като имитираха цвилене. Хийт ги удостои единствено с повдигане на едната си вежда.

— За какво е всичко това? — попита Джени и погледна назад към хилещите се момчета.

— Откъде, по дяволите, да знам — промърмори Хийт и отвори пред нея тежката дървена врата.

— Кой е Пони? Ти ли?

— Шшшшшт — прекъсна я Хийт. Джени сви устни и се почувства някак неловко, но това беше пансионът. Вълшебната земя на „Уейвърли“. Тя беше на сигурно място тук, нали?

Навън нощта беше непрогледно черна и цареше мъртвешка тишина, нарушавана само от шепа щурчета, все още настроени на лятна вълна. Хийт се спря пред църквата на „Уейвърли“ — съседна на общежитието „Ричардс“ сграда. Тя беше ниска и тумбеста като форма, но въпреки това величествена, с цветни прозорци и тежка дъбова врата.

— Какво ще… — започна Джени. Не предполагаше, че ще посети църквата преди следващата сутрин, за общите училищни проверки, съобщения и молитви.

Хийт угаси цигарата си върху рамката на един от предните прозорци и каза:

— Традицията повелява всеки от новите ученици на „Уейвърли“ да влезе в тази църква, преди да е започнало училището.

— Няма да ме заключиш тук или нещо такова, нали? — попита Джени с треперещ глас, без да я е грижа колко типично за Старата Джени звучи.

— Много ясно — изненадано вдигна вежди Хийт. — Идвам с теб.

— О… — сърцето на Джени ускори ритъма си. — Добре тогава…

Хийт отвори огромната дъбова врата. Вътрешността на църквата беше осветена само от няколко свещи. И беше тихо, като в… да де, като в църква.

— Тук е наистина хубаво — прошепна Джени.

— Ела, седни с мен — Хийт потупа една от тъмните дървени пейки. На светлината на свещите; с ръце, полегнали кротко в скута му и с коса, пригладена назад, Джени се запита дали пък не е сгрешила в преценката си за него. Може би наистина беше духовно богат и чувствителен? Тя се плъзна на мястото до него.

— Значи това е ритуалът, а?

— Ритуал? — погледна я той озадачено.

— Ти каза, че… — Джени спря. Естествено, че нямаше никакъв ритуал, всичко това беше номер.

Те помълчаха за минута, заслушани във вятъра, бръснещ стените отвън. После Хийт сложи ръката си върху нейната.

— Беше толкова красива тази сутрин — промълви той задъхано, като обърка местата на „к“ и „с“, и произнесе по-скоро „срасива тази кутрин“. — Особено когато с баща ми те закарахме до офиса.

— О! — грейна Джени. Той си спомняше! — Ъм, благодаря.

— Ти си от онова девическо училище в Ню Йорк, така ли?

— Да — Джени не си спомняше да е отбелязвала този факт пред него.

— Изгониха ли те?

— Не точно.

Тогава Хийт се наведе към нея. Тя помисли, че той просто е изгубил баланс, но устата му внезапно зашари по цялото й лице, а езикът му се промъкна между устните й. Първата реакция на Джени беше да го отблъсне, но тръпки на удоволствие се спуснаха по гърба й. Хийт беше изкусен в целувките, може би най-добрия, с когото бе пробвала. Тя докосна тила му, стисна очи и си позволи да се отпусне. Дървената пейка болезнено скърцаше и стенеше под тях, а ехото от звучните им целувки се отразяваше в нишите на тавана. Ръката му проследи извивките на нейните пръсти, после бързо премина през китката и лакътя й, за да стигне най-накрая до гърдите. Джени се отдръпна стресната.

— К’во ста’а? — Хийт се ухили мазно, а очите му шареха по целите й гърди. Вече не приличаше на възвишен малък ангел.