Сесили Зигесар - Новачката

— Здрасти — грейна тя и избърса тайно дланите си в единствения чифт дънки „Севън“, който имаше и който случайно успяваше да издължи краката й до нещо повече от пън на дърво. — Тук ли е партито?

— Точно тук — галантно каза Хийт и прегърна Джени през кръста. Тя се усмихна. Хийт наистина изглеждаше щастлив да я види, а и тя отвръщаше със същото. Хийт носеше светлосиня оксфордска риза, пусната върху войнишки бермуди и беше бос. Тя харесваше широките му рамене и небрежната, колежанска прическа. „Ако беше истински, Хамлет сигурно щеше да изглежда така — мислеше си Джени. — Всичките тези кралски гени, плюс леко див блясък в очите.“ А тя харесваше диви неща. Хийт бутна дървената врата пред нея и й направи път. Всички замръзнаха.

— Няма проблем — обяви Хийт, докосвайки случайно с ръка гърдите на Джени. — Само ние сме си.

Джени придвижи поглед из стаята. Първото й парти в „Уейвърли“! Би могла да виси в общежитието и да играе табла с Ивон, но вместо това нарушаваше правилника още в първата си нощ в пансиона. Веднага можеше да каже, че атмосферата на това парти не беше като на тези в Ню Йорк — никой не се въргаляше в спалнята за гости и никой не се притесняваше, че родителите му ще се върнат по-рано от Париж. Някой беше намалил осветлението и запалил свещи. Всички изглеждаха така, сякаш излезли от каталог на „Джей Крю“ 1 1 Джей Крю — американска фирма за дрехи и аксесоари, популярна с продажбата на стоки по каталог, по пощата или онлайн. — Б.р. — бяха толкова хубави, с перфектна, сияеща кожа и със здрави, атлетични тела, заради целогодишното спортуване. Всеки следващ беше по-хубав от предния. Всеки държеше голяма пластмасова чаша за кафе, което изглеждаше странно, докато Джени не осъзна, че те са пълни всъщност с алкохол. В отсрещния край на стаята, на издрасканото кожено канапе седяха Брет и Кели, заедно с тяхната приятелка Бени Кънингам и Сейдж Франсис, която оживено им разказваше за божественото африканско сафари, на което беше ходила през лятото. На Брет не й звучеше толкова божествено — мухи, малария и миризливи диви животни. Супер! Тя се загледа към входа, видя новата си съквартирантка да влиза с валсова стъпка, подпряна на ръката на Хийт Феро и тутакси сръга с лакът Бени в ребрата.

Бени беше от Мейн Лайн Филаделфия, щеше да наследи 200 милиона долара и имаше леко конска красота — висока и грациозна, с дълга, гъста кафява коса и големи кафяви очи. Беше абсолютно порядъчна и все се оправдаваше, че било заради мястото, в което е отраснала — все едно Фили беше една съвсем различна планета, на която момичетата пиеха само мляко и се пазеха за първата си брачна нощ. Бени често цитираше фразата на Даян Кийтън от „Манхатън“, стар филм на Уди Алън: „Аз съм от Филаделфия и ние тук не правим такива неща“. Май не беше разбрала, че тази фраза би трябвало да е всъщност шега. Освен, че беше порядъчна, Бени беше и голяма клюкарка, която четеше „Пейдж Сикс“ с религиозен плам, а после се правеше, че знае нещата от първа ръка.

— Изглежда, Хийт е вече на лов — засмя се Сейдж Франсис, най-добрата дружка на Бени. — Пък и май знае къде ще уцели.

Брет вдигна рамене. Никак не можеше да си представи невинната си нова съквартирантка като лека жена. Но имаше нещо толкова свежо и блестящо около нея, че лесно би могло да е неустоимо за цяла рок банда, какъвто беше и слухът из кампуса. А и имаше някаква мистериозност около Джени, която напомняше на Брет за някого… За Тинсли?

— И какво, момичета, наистина ли сте подали молби за смяна на стаите? — Сейдж прошепна и докосна Брет по голото рамо.

— Смяна на стаи?

Сейдж запърха с изобилно намазаните си с блясък клепачи. Тя винаги използваше много сенки с брокат, защото един френски красавец, когото беше срещнала в „Сейнт Бартс“ по време на предната пролетна ваканция й беше казал, че така очите й изглеждат секси и огромни.

— Ами, мислех, че с Кели сте готови да си издерете очите!

— Е… — гласът на Брет затихна — аз не съм планирала да си сменям стаята.

Тя погледна към съквартирантката си. Кели беше точно отсреща и разговаряше оживено със Селин Колиста, другия капитан на отбора по хокей на трева. Играеха в този отбор от самото начало, но Брет никога не беше приемала това занимание толкова сериозно, колкото останалите момичета. Възможно ли беше Кели да поиска друга стая зад гърба й? Дотук ли бяха стигнали? Обърна се към новата обитателка на тяхната стая, която стоеше до входа и гледаше с блеснали очи, сякаш никога не беше ходила на парти преди. Джени наистина беше смаяна. В положителен аспект. Хийт се върна при нея и размаха пред лицето й една пълна чаша „Уейвърли“ с твърде силна миризма.