Сесили Зигесар - Новачката

— Това е страхотна стая. Харесва ми изгледът — каза тя.

— Мда, добре е — Брет скръсти ръце пред гърдите си.

— Коя си ти? — долетя силен глас зад тях. Джени се обърна и видя високо, забележително красиво момиче, с огромни лешникови очи и тъмноруса коса, която изглеждаше току-що изсушена. Джени реши, че изглежда точно като съвременната версия на Пепеляшка. След като се е превърнала вече в принцеса, разбира се.

— Здрасти. Аз съм Джени. Аз съм… те ме настаниха в тази стая.

— Те? Кои те? — изиска пояснение Пепеляшка.

— Ами… „Уейвърли“ — Джени заекна. — Ти ли си Кели?

— Да. А ти си първа или втора година?

— Втора. А вие, момичета?

— Трета — Кели сви устните си с розово червило и положи грамадна чанта с гримове „Гучи“ върху бюрото си. — Това легло ли ще вземеш? — тя посочи леглото, на което Джени седеше.

— Така мисля. Освен ако нямате нещо против?

— Предполагам, че не — Кели погледна към Брет. — При това положение Тинсли със сигурност няма да дойде.

Брет изпръхтя шумно. Джени просто си стоеше, без да знае какво точно трябва да каже.

— Какво се случи с… Тинсли? — попита накрая.

— Сложно е — Брет отвърна бързо, разкопчавайки един куфар, пълен догоре само с обувки. Джими Чу. Сигърсън Морисън. Маноло Бланик.

— Нищо особено — добави Кели. Тя погледна през прозореца, извръщайки очи и от двете.

Джени не беше запалена пушачка, но й се прииска да запали точно в този момент, поне за да има какво да прави с ръцете си. Накрая Кели наруши тишината:

— В кое училище си била преди това?

— „Констънс Билард“. Намира се в…

— Ню Йорк Сити. Девическо — прекъсна я Кели задъхано, промъквайки се по-близо до нея така, както котките се отъркват в нечий крак. Тя се обърна към Брет: — Тинсли не беше ли посещавала същото?

— Не. Тя беше в „Тринити“. До пети клас. После някъде в Швейцария и после тук.

— Да, Тинсли определено не е била в девическо училище без момчета, сега като се замисля — Кели изучаваше кожичките на ноктите си. — Помня, че разправяше, че е имала хиляди гаджета.

— Ами, Тинсли е красива — добави Брет спонтанно, вадейки тениски от друг куфар.

Джени се скова. Нима Брет намекваше, че тя самата не изглежда добре? И коя беше тази Тинсли, в крайна сметка?

— Можеше да има всеки, който си поиска — продължи Брет. — Дори тези, които си имат приятелки.

— Това не е вярно — изстреля Кели, преди да се обърне към Джени, чиито очи пък се стрелкаха между двете й съквартирантки. Какво им ставаше?

— Тинсли отпразнува единадесетия си рожден ден в онзи гигантски луксозен спортен комплекс в Ню Йорк, Челси Пайърс. Те просто наеха цялото място и изсипаха всички от училището във физкултурния салон. Ти би ли отишла на такова парти?

— Съжалявам, не — Джени сви рамене. Но пък си спомняше това парти, точно така. Беше на десет и баща й дни наред се възмущаваше пламенно над статия в колонката за светска мода на „Ню Йорк Таймс“, която отразяваше рожден ден на момиче, с година по-голямо от Джени, в комплекса Челси Пайърс. Баща й казваше иронично, че това е прекалено показно и буржоазно, но за Джени това момиче беше определено най-щастливото на света. А сега спеше в леглото й — това просто трябваше да бъде добър знак!

Кели разгледа Джени по начина, по който оценител от известната фирма за търгове Кристи би огледал китайска ваза, и после се усмихна:

— Е, хайде, добре дошла в „Уейвърли“. Мисля, че ще ти хареса.

„То вече ми харесва“, каза си на ум Джени и мислено се прегърна.

Owlnet Instant Message Inbox

ТегУилямс: Как каза, че изглеждало момичето за 99 цента?

ХийтФеро: Кафява къдрава коса, практически джудже, грамадни цици.

ТегУилямс: А-ха… значи, ще я водиш в параклиса?

ХийтФеро: Е как иначе, много ясно!

Owlnet instant Message Inbox

СелинКолиста: Значи Кели и Брет са си много ядосани една на друга. И двете са ходили до Декана да искат смяна на стаята.

БениКънингам: Всичко е заради Тинсли, а? Къде е тя впрочем? Някой знае ли изобщо?

СелинКолиста: Чух, че излизала с някакъв от „Рейвс“ и била с него на турне в Европа.

БениКънингам: Мислех, че новото момиче е излизало с „Рейвс“.

СелинКолиста: С кого от тях?

БениКънингам: С всички. С цялата банда.

СелинКолиста: Грубо. Откъде чу това?

БениКънингам: Имам си източници.

„О-хо, вижте кой е тук!“. Джени стоеше пред входа на лобито на „Ричардс“ и оправяше розовото си червило с блестящи частици пред голямото, опушено огледало в залата. Носеше изумрудено зелен топ „APS“ с кръгло голямо деколте, който изтъняваше леко отпред, силно опънат от напора на големите й гърди, и най-високите кожени сандали, с които разполагаше. Завъртя глава наоколо и съзря Хийт Феро — момчето от по-рано, с берито и със страхотния корем — който стоеше на входа, с незапалена цигара в ръка. По челото му имаше малки струйки пот, а очите му бяха със стъклен и леко опиянен поглед.