Сесили Зигесар - Новачката

— Ами, малко е прибързано — тактично каза Джени. — Това е всичко.

— Хайде, стига — припряно заговори Хийт с глас, който ставаше все по-сънлив. — Джени от Ню Йорк. Лудетината Джени.

— Не съм чак такава лудетина — възрази тя. Имаше странното усещане, че Хийт цитира някого. Какво ли говореха хората за нея? И откъде го бяха научили?

В този момент Хийт изненадващо клюмна, отпусна глава на пейката и заспа. Джени стана. Той се бе отнесъл безвъзвратно. Тя огледа пустата църква, огласена от звучно хъркане, което резонираше в гредите на тавана. Всичко това я върна при Старата Джени. Въздъхна и се огледа в сумрака, след което реши, че в крайна сметка училището ще започне чак утре. Новата Джени все още загряваше отстрани на терена.

OwlNet Email Inbox

To: EasyWalsch@waverly.edu

From: HeathFerro@waverly.edu

Date: Сряда, Сеп 4, 9:50

Subject: Пич…

Ийз, пропусна мегаяко парти. Не помня много финала, освен че двамата със сладката нова второкурсничка наистина се забавлявахме. Все още съм в леглото и възнамерявам да стоя тук цял ден. Обзалагам се, че имаш някакво супер кораво обяснение за отсъствието вчера — Тинсли ли беше? Виждаше се с нея това лято, нали?

Слушай, пич, драсни два реда, щото всички вече те мислим за умрял.

До после,

Owl Net Email Inbox

To: BrettMesserschmidt@waverly.edu

From: JeremiahMortimer@stlucius.edu

Date: Сряда, Септември 4, 10:01

Subject: По-добре лично.

Ехо, Б. Затвори телефона толкова бързо — тъкмо когато стигнахме до най-готиното място! Нямам търпение да те видя. Знам, че започвате утре, но часовете ти ще свършат до 16 ч., нали? Какво ще кажеш да се метна на автобуса и да дойда утре следобед? Може да прекараме някоя и друга минута под онова твое пухкаво одеялце…

Брет се блъсна в някакъв висок човек, докато слизаше към фоайето на третия етаж на „Стансфилд Хол“. Беше подранила за срещата с този нов учител, г-н Далтън, който щеше да бъде и новият съветник към Дисциплинарната комисия, затова проверяваше мейлите си на малкото екранче на телефона. Съобщението от Джеремая тъкмо беше светнало на дисплея.

— Извинете — смотолеви тя на господина, в когото се бе блъснала, без изобщо да го погледне.

— По-добре гледайте къде вървите. Вие сте Брет, нали?

Тя вдигна глава. Невероятно красив младеж с небрежно разпиляна мръсноруса коса стоеше пред нея. Приличаше на принц Уилям, само че по-висок, по-смугъл и по-хубав. Носеше леко измачкана оксфордска риза на малки квадратчета, долните две копчета на която бяха неправилно закопчани. Брет не успя да въздържи въображението си и мислено видя как той става тази сутрин от леглото и навлича набързо ризата върху мускулестото си тяло.

— Познах ви от снимката в ученическото досие — продължи момчето. — Аз съм Ерик Далтън, новият съветник към Дисциплинарната комисия.

О-о. Това не беше никакво момче.

— О! Ами… Здравейте, г-н Далтън — Брет се спря, пусна телефона в джоба си и протегна ръка. — Аз… ъъъъ… извинявам се.

Той премести от едната в другата си ръка чашата с кафе, която държеше — същите червено-кафяви „Уейвърли“ чаши, в които си смесваха напитките по време на тайните партита — и сграбчи нейната. Брет изведнъж почувства доволство заради страстта си към овлажняващи лосиони, защото знаеше, че дланта й ще бъде копринено нежна в ръката му.

— Това, знаете, не е позволено — г-н Далтън посочи с вдигнати вежди към телефона й. За миг Брет си помисли, че е сериозен и понечи да изсипе още извинения, но после той пошепна: — Няма да ви издам… този път. Изчакайте ме в офиса ми, ще дойда след минута.

Брет се усмихна нервно; щеше й се да може да отвърне с остроумен отговор. Вратата на офиса му беше открехната, тя влезе и се огледа. Вътре имаше доста неща за някой, който тъкмо пристига в „Уейвърли“. Плакати, увити в кафява хартия, лежаха на пода; видя голям черен глобус, на който Русия беше отбелязана все още като СССР; имаше книги и учебници, пръснати навсякъде. Върху дъбовата масичка в ъгъла забеляза гарафа, пълна с нещо, което много приличаше на червено вино. Мислите й запрепускаха. „Спокойно — каза си тя. — Тук си, защото той е нов в Академията и иска да се запознае с всички останали свои колеги от ДК. Това най-вероятно е малинов сок, а не вино.“ Приближи се до един от плакатите, които г-н Далтън беше окачил в тежка, позлатена рамка. Всъщност не беше плакат, а древен свитък. Брет се взря в старогръцките букви и промърмори: „Възхвалявай всеки бог така, сякаш те чува“.