Сесили Зигесар - Новачката

— Не, не, чакай малко — помоли Изи с нисък глас, обърна се към нея и хвърли фаса си на земята. — Недей така…

— Ами, не знам… — започна тя. — Имам предвид, че ти…

Изи постави ръката си на тила й.

— Изгубил съм малко ритъма — промълви той и докосна с устни лицето й, след което я притисна към вратата на обора и я целуна по-силно. Опитните му ръце се движеха плавно по цялото й тяло. Кели дръпна кичур оплетена коса от лицето си.

— Казах ли ти колко е хубаво, че те виждам отново? — промърка Изи между целувките. Кели въздъхна. Всичко пак си дойде на мястото. За какво беше драматизирала толкова? Двамата с Изи бяха идеални заедно. Може би не трябваше да се вживява толкова в нещата, които се бяха случили в Испания. Може би не трябваше изобщо да обръща внимание на онова глупаво съобщение от Хийт, в което казваше, че се били разделили.

— Искаш ли да легнем? — прошепна тя.

Изи я дръпна към моравата, върху меката и зелена трева, докато я целуваше леко под скулите. Положи я на земята и целуна шията й. „Точно така трябва да бъде“, мислеше си Кели, докато гледаше залязващото слънце. Запустелите конюшни бяха красиви, слънцето беше паднало ниско и обагряше в розово небето. Не, нямаше никакъв Джон Майър, който да пее меко като фон, досущ като в онази испанска вечер, но и така нещата изглеждаха определено добре.

— Помниш ли за какво си говорихме в Испания? — едва доловимо прошепна тя, а сърцето й трептеше в гърдите. Споменът внезапно я връхлетя: бяха в леглото й, под чаршафа, почти голи. Беше събрала целия си кураж, за да успее да каже на красивото си, рошаво, сексапилно, брилянтно, войнствено гадже: „Обичам те“. Имаше намерение после да правят секс — да се уверят взаимно колко много се обичат и после да спят заедно за първи път. Всичките миналогодишни слухове за Изи и Тинсли щяха да се изпарят на мига и той щеше да е неин завинаги. Вместо това обаче, Изи я беше целунал тихо, после целувките му станаха все по-вяли, след което просто се намести на възглавницата до нея и заспа. Кели бе слушала дишането му, докато то се превърна в дискретно похъркване и се бе чудила дали той е чул думите й изобщо. Да не би да ги бе изрекла прекалено тихо? Прекара цялото лято в надежди, че именно това е причината да не получи никакъв отговор обратно. Тя го обичаше, наистина го обичаше. Нима той не изпитваше същото към нея?

Кели забеляза един тлъст голям рогат бухал, който ги наблюдаваше през клонака на дървото до тях. Приличаше на героя от онази тъпа стара анимационна реклама. Изведнъж се почувства смутена, все едно бухалът я преценяваше осъдително.

— Помниш ли какво ти казах, докато бяхме в леглото? — тя повтори настойчиво въпроса си. Изи внезапно спря да целува лицето й и се изтърколи до нея. Кели докосна ръката му. — Какво не е наред?

— Нищо — Изи пое въздух дълбоко и зарея поглед из конското пасище. В далечината ехтяха виковете на момичетата, които се състезаваха за място в отбора по хокей на трева. — Това просто изглежда… Не знам.

— Какво искаш да кажеш? — гласът й прозвуча издайнически пискливо. Тя нахлузи десния си крак обратно в обувката „Стела Маккартни“ и седна. Голямо парче мръсотия падна от крака й и тя се замоли това да не е конска тор. На пътеката, която водеше към обора, се появи мъж, тикащ пред себе си ръчна количка.

— По дяволите — Кели хвана Изи за ръце и го задърпа. — Това е Бен!

Бен беше противният стар пазач, който постоянно причиняваше неприятности на учениците. Дори разнасяше камера със себе си, та да може да документира и доказва провиненията им. Минатата година беше хванал Хийт Феро да пуши край закрития басейн, но Хийт го подкупи да изтрие компрометиращите снимки, като му подари бащините си платинени копчетата за ръкавели „Хари Уинстън“, ценно семейно наследство.

Кели и Изи се промъкнаха от другата страна на плевнята и се притиснаха към дървената врата.

— Може би е по-добре да се върна в стаята си — прошепна Изи.

— Както искаш — отвърна Кели. Заби токчетата си в нечистотиите по земята, макар и да знаеше, че така със сигурност ще съсипе обувките си. Майната му. Защо въобще беше заговорила за Испания?!

— Виж — той взе ръцете й. — Съжалявам. Нека направим втори опит. В твоята стая, в общежитието. Тази вечер. След официалната обща вечеря.

— О, да, точно така. В моята стая. И без това вече си в черния списък на Анджелика.

— Ще намеря начин — Изи я придърпа по-близо и я задържа за секунда. — Обещавам — прошепна й той и изчезна.