Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Обичам те до Луната!

Джени тичаше обратно към „Дъмбъртън“ след тренировката по хокей на трева и се наслаждаваше на приятната умора на мускулите си, на просторните зелени площи на кампуса, на старите тухлени сгради и спретнатите ученици с порозовели страни. Всички тези задължителни физически упражнения я караха да се чувства като гъвкавите руси момичета с конски опашки, които правеха игриви салта на уебсайта на Академия „Уейвърли“, въпреки че тя самата беше къдрокоса брюнетка, висока едва метър и петдесет. След петнадесет години, прекарани в Ню Йорк, Джени удивено откри, че притежава атлетични умения, различни от тези да спре такси, но факт — тя беше в официалния отбор по хокей на трева! Щеше й се да звънне на брат си във Вашингтон и да му се похвали, веднага щом получи новия си телефон, но знаеше, че Дан няма да се впечатли особено. Вероятно ще я обвини, че е снобарка или нещо също толкова гадно. Джени вдиша от следобедния въздух, пропит с лек аромат на прясно окосена трева и горяща камина някъде в далечината. Можеше да се закълне, че помирисва как листата сменят цвета си. Реши по-късно да прати имейл на Дан, в който да му разкаже за листата, без да споменава тренировките. Дан беше поет. Поетите обичаха листа.

— Хей, секси — извика я някой с ленив, сякаш напушен глас. Тя се завъртя и видя Хийт Феро, излегнат по гръб на една от артистично разпръснатите из кампуса дълги каменни пейки, върху всяка от които беше гравирано името на нейния дарител — някое от светилата на „Уейвърли“.

— Що не дойдеш насам да поседнеш, мм? — той потупа скута си. — Накъде всъщност си се затичала?

— Надалеч от теб! — игриво извика Джени, без да спира.

Бяха се целували в Параклиса през първата нощ в „Уейвърли“, а после той разтръби на всички, че са правили доста повече от това. Очевидно Хийт беше достатъчно палав, за да си спечели сред момичетата прозвището Пони, тъй като бил възсядан по-често от всяко едно конче на селска панаирна въртележка. Цялата история с него можеше да й повлияе наистина зле, но тя успя да обърне нещата в своя полза по време на големите есенни състезания по случай Черната събота, точно преди мача на „Уейвърли“ срещу „Св. Луций“. Кели нарочно й беше дала фалшиви куплети на песента на мажоретките — нецензурни и адски тъпи — но Джени не само се вживя в тях, ами дори добави и собствени строфи. Сега си ги припомни и запя наум, докато бягаше по архаичната каменна пътека към „Дъмбъртън“:

С това определено изравниха резултата помежду си. Независимо че Хийт е лигльо, все пак беше успяла да привлече вниманието на едно от готините момчета в „Уейвърли“ и този факт я ласкаеше. Боже, тя обичаше това място!

Джени влетя в стая 303 като адреналинова фурия и завари съквартирантката си Брет седнала на прозореца, загледана в един бухал върху кленовото дърво от другата страна на моравата.

— Хей, Брет — поздрави я Джени, все още задъхана. В този момент видя леглото си, затрупано от куфари „Луи Вютон“. 4 4 „Louis Vuitton“ — скъпа дизайнерска марка чанти и обувки. — Б.р. — Чии са тези неща върху леглото ми? — почти излая тя.

— Мисля, че Тинсли преподреждаше тук — тихо каза Брет. — Бях убедена, че знаеш…

— Знам, че е тук, но не знаех, че ще си позволи да мести нещата ми просто така!

Сутрешният им сблъсък беше кратък и изненадващо неприятен. Но сега направо се вбеси при вида на иначе спретнато оправеното си легло, разхвърляно и окупирано от скъпите вещи на Тинсли, и на собствените си завивки, омотани върху изтърбушената походна кушетка. Вдигна възглавницата си от земята, изтупа я от прахта и се опита да се успокои.

— Не е честно.

Брет сви рамене и задържа гримираните си клепачи затворени за момент.

— Наистина не бих могла да си представя Тинсли да спи на походно легло…

Ах! Джени не познаваше друг с виолетови очи, освен може би Елизабет Тейлър, която намираше за най-красивата кинозвезда, преди да остарее и да се разплуе, но в момента изобщо не се вълнуваше от прелестта на Тинсли — постъпката й беше подла . Ако връщането на старото легло щеше да я направи по-щастлива, тогава Джени щеше да й го отстъпи. Но й се искаше, първо, да я бяха попитали и второ, да не й се налага да спи на легло, което мирише на влажното мазе, от което най-вероятно пристига.