Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Куфарите „Луи Вютон“ на Тинсли бяха струпани върху старото й легло, а в ъгъла, където момичетата обикновено криеха кофата за боклук, беше набутано едно провиснало походно легло. Отгоре се виждаха омотаните на топка одеяло и чаршафи на Джени. Една от възглавниците й беше на пода.

Тинсли гледаше Брет, изправена в другия край на стаята. Острото й малко носле беше алено, почти колкото безумно боядисаната й коса, което Тинсли разпозна като знак за нервност. Какъв й беше проблемът? Можеше да симулира поне леко вълнение от срещата със старата си най-добра приятелка, завърнала се там, където й е мястото. Беше й спасила задника, в края на краищата… къде остана благодарността? Уважението? Раболепното подмазване? Беше се завърнала от другото полукълбо на Земята, за бога, не от съседната столова!

— Изглеждаш бледа — първа каза Тинсли.

Брет доближи бюрото си и метна блейзъра „Уейвърли“ върху стола.

— Не ми е добре — отговори престорено тя.

Тинсли дръпна ципа на кожения плик за дрехи и извади оттам един куп шифон и коприна. Тръгна с него към гардероба, присвивайки прилежно гримираните си очи към Брет, след което плъзна встрани нещата й, за да освободи място. Това навя на Тинсли спомен за всички онези дни, в които трите представяха фалшиви разрешения от родителите си за дневен отпуск и хващаха влака, за да отидат на шопинг в „Барнис“ и бутиците в Сохо. Тя съзря сребристата рокля „Мисони“ 3 3 „Missoni“ — дизайнерска марка облекла. — Б.р. , която Брет беше задигнала от „Сакс“ под вещото й ръководство. „Да те вземат дяволите!“, искаше й се да изкрещи, „Трябва само да ми се извиниш и да ми поцелуваш задника, и отново ще бъдем приятелки!“. Но Брет просто стоеше там неподвижно и поглаждаше с пръст златните халки на лявото си ухо. От какво пък би могла да е сърдита тя?

— Още ли си с Джеремая? — попита Тинсли най-накрая.

— Не, това приключи — Брет се покашля и си наложи да прогони от ума си Ерик Далтън. Тинсли притежаваше почти свръхестествената способност да предусеща тайните, а веднъж доловила нещо подозрително, започваше да рови, докато не открие и последния сочен детайл.

— О, нима? И коя е следващата жертва? — целенасочено подхвърли Тинсли, докато си мислеше за г-н Далтън, за сексапилните му сиви очи, за платинените му копчета за ръкавели с монограм и за начина, по който Кели й беше подхвърлила да пита Брет за него. Тя познаваше приятелките си и знаеше отлично какво означава това. Ерик би трябвало да е голямо попадение за едно затворено момиче от Джърси като Брет.

— Това тепърва ще се разбере — Брет се обърна и започна да събира книгите си. — Виж, аз отивам да уча с Бени, минах само да си взема някои неща — излъга тя.

Тинсли се скова. Брет предпочиташе учебниците и конското лице на Бени Кънингам вместо най-добрата си приятелка, завърнала се след дълго отсъствие!?

— Добре, и без това мислех да видя какво правят Брендън и Хийт — равнодушно каза Тинсли. Те със сигурност щяха да бъдат доста по-щастливи, че я виждат. Грабна огромната си чанта „Прада“ в цвят мандарина и се насочи към вратата. — До после.

Трясна вратата зад себе си, разпръсквайки момичетата, които подслушваха, и след миг чу как отвътре Брет промърмори: „Кучка“. „Кучка?!, помисли си Тинсли, докато слизаше надолу. Чудесно. Нека видим какво има да каже прекалено-готиния-за-учител г-н Далтън по въпроса за кучките“.

OwlNet Instant Message Inbox

ТинслиКармайкъл: Кво ще кажеш за тоя новия супер готин пич?

БениКънингъм: Високия ли, от Сиатъл? Изглежда изкушаващо, но е новак — тъпо, нали?

ТинслиКармайкъл: Неее, пичът определено не е новак. Казва се Далтън или нещо подобно…

БениКънингъм: ОМГ, говориш за Г-Н Далтън? Учител по история е, плюс съветник в ДК.

ТинслиКармайкъл: Мисля, че е съветник и на мен.

БениКънингъм: Ах, ти, кучко J. Чух, че двамата с Брет били доста близки на последната среща на ДК.

ТинслиКармайкъл: Хм, интересно…

Owl Net Email Inbox

To: JennyHumphrey@waverly.edu

From: RufusHumphrey@poetsonline.com

Date: Вторник, септември 9,15:14

Subject: Нов телефон

Здрасти, лютива тиквена поничке,

Получих писмото ти миналата седмица. Все още съм удивен от имейла. Невероятно!

Дан се установи в Евъргрийн. Все още не е постъпил в болница заради алкохолно натравяне, менингит или носталгия, значи може би всичко ще е наред.

И така, ти искаш Трипод, Треон или нещо подобно? Нямах представа какво е това, затова попитах Ванеса, която сега живее в твоята стая — споменавал ли съм това? — и тя ме придружи в магазина за мобилни телефони. Там разгърнах философската си дарба, показах тирантите си в цветовете на дъгата и, разбира се, продавачката ми направи отстъпка. А ти мислеше, че нищо не разбирам от мода. Очаквай опакована в тиксо кутия от обувки, ще дойде със СнейлМейл!