Сесили Зигесар - Звездата на колежа

ХийтФеро: Нее, още по-яко. Тинсли Мега Убийствената Кармайкъл. И трябва да ти кажа, че гледката си я бииииииива.

РайънРейнолдс: Бъзикаш ли ме? Мислех, че това, дето щяла да се връща, е само некъв слух…

ХийтФеро: Бая истинска я виждам в момента…

РайънРейнолдс: Снимай я с телефона и ми прати.

ХийтФеро: Сори пич. Нямам снимка. Пък и да имах, нямаше да я пратя. Двете с Кели в момента са заети да се прегръщат и целуват…

РайънРейнолдс: Пич, трябва ти камера!

Брет Месършмит стоеше пред вратата на стая 303. Острите боти в цвят слонова кост стягаха пръстите на краката й. Чуваше отвътре дрезгавия сексапилен глас на Тинсли, който саркастично констатира, че Брет е заела твърде голямо пространство в гардероба. Брет препрочете бележката, която новата й съквартирантка Джени беше написала на бялата дъска на вратата и цялото й тяло потръпна при мисълта, че ще види Тинсли отново. „Честит вторник! Вечеря днес след практиката? Дж.“ Джени беше толкова… искрена и чиста! Основната й цел беше да се чувства щастлива, а не да се прави на готина; тя сякаш пет пари не даваше кои са родителите ти и дали са от Ню Джърси или Ист Хемптън. Като цяло беше толкова различна от Тинсли, колкото изобщо бе възможно. Брет не спираше да се безпокои, че е само въпрос на време, докато Тинсли информира целия кампус за произхода на семейството й. Самата тя беше разпространила версията, че родителите й имат биоферма в Хемптън, но истината беше, че баща й уголемява гърди и прави липосукции, за да изкара парите си, а майка й се радва на мебелите в дневната си в Ръмсън, Ню Джърси, тапицирани по нейна воля в крещящи леопардови и тигрови дамаски.

Дори и да не бяха изхвърлили Тинсли от Академията по вина на Кели или Брет — никоя от тях не беше я натопила, въпреки че и двете прекараха лятото убедени, че другата го е направила — Брет знаеше, че Тинсли ги обвинява. Тя поклати глава като боксер, който се готви за битка, и отвори тежката дъбова врата.

Тинсли стоеше по средата на стаята, висока и слаба като топмодел, облечена в копринена рокля без презрамки в тюркоазено зелено под червено-кафявото униформено сако на „Уейвърли“. Брет не вярваше на суеверни безумия като аури, енергии и прочее, но със сигурност можеше да каже, че от Тинсли се излъчваше нещо.

— Така, такаа — хладно каза Тинсли. — Радвам се да те видя, Би.

Брет приглади дънковата си пола, докато се колебаеше дали трябва да отиде и да я прегърне. Досега никога не беше си имала работа с хора, които са й ядосани, особено пък такива, които съвсем лесно биха изкарали наяве най-дълбоките ти мрачни тайни — ей така, за забавление.

— Както обикновено, изглеждаш супер, Тинс.

Кели леко се прокашля и плъзна дебелия си учебник в черната ученическа чанта „Прада“. Косата й беше прибрана в обичайния кок, добил небрежно рошав вид след края на тренировките, а хокейният й екип беше скупчен пред гардероба. Брет беше пропуснала тренировката днес, оправдавайки се с мускулни схващания — тренер Смайл се дразнеше от всякакви извинения, свързани с месечния цикъл — за да се мотае около „Стансфийлд“, с надеждата уж случайно да срещне Ерик Далтън на излизане от офиса. Не извади късмет.

Ерик беше не само учител и съветник на Дисциплинарната комисия, но и най-невероятният… мъж…, когото Брет бе срещала. Миналата седмица, след голямото състезание в Черната събота, тя беше абсолютно убедена, че е готова да му подари девствеността си. После се уплаши, избяга от яхтата на Ерик и директно налетя върху бившето си гадже Джеремая, който учеше в близката Академия „Св. Луций“. Ууупс.

— Ще ви оставя да се видите на спокойствие — промърмори Кели и се отправи към вратата. На Брет наистина й се искаше Кели да не си тръгва. Въпреки че нещата между тях се бяха обтегнали напоследък, тя малко се страхуваше да остане насаме с Тинсли. Ами ако вече беше казала на Кели, че Брет е просто едно обикновено момиче от Джърси? Ако бяха стопили ледовете помежду си, присмивайки се на идиотския яркочервен цвят на косата на Брет? Ако Тинсли прогори дупка в душата й с налудничавите си виолетови очи?

— Благодаря, че ми помогна с багажа, Кей! — Тинсли сви сочните си устни и й изпрати превзета въздушна целувка, преди да затвори вратата зад нея. Брет се чудеше дали Кели ще подслушва отвън, както самата тя беше направила. Вероятно.