Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Хей! — извика Тинсли и Изи се стресна. Той се престори, че губи ума и дума от вида й със смешен и пресилено театрален жест, който Кели бе виждала хиляди пъти, но все още не беше й омръзнал.

— Йоо, Тинс — изломоти Изи с неустоимия си кентъкски акцент и дари двете момичета с целувка по бузите, тип какви-добри-приятели-сме-всички-ние. Моля?! Откога Кели е приятелка на Изи! — Къде беше, Тинсли?

Слънчевите лъчи пробиха през клоните на дърветата над тях, хвърляйки сенки върху тревата. Кели отбеляза новопоявилите се игриви нотки в гласа на Тинсли, когато тя заговори. Може би все пак Изи и Тинсли бяха спали заедно миналата пролет, когато Бен, градинарят с големия нос, ги беше заварил сами на футболното игрище след вечерния час? Тинсли беше отхвърлила с безразличие въпросите на Кели, но го беше направила по типичния за нея уклончив и многозначителен начин. А Кели знаеше със сигурност, че две години по-рано, когато бяха още новаци и когато Тинсли организира онова парти в къщата на родителите си в Аляска преди пролетната ваканция, между тях все пак се беше случило нещо. Но тъй като се беше случило преди връзката й с Изи, Кели не можеше да използва този факт срещу когото и да било от тях. Но не можеше и да го забрави, разбира се.

— Е, супер е, че отново си тук. — Изи се усмихна, а клепачите му неустоимо се премрежиха. Кели почувства как стомахът й се свива при вида на дългите му тъмни мигли и невероятно сексапилните му ръце. Припомни си нежната грубост, с която галеха лицето й. — Това място просто плаче за Тинсли-дозата си.

— И аз се радвам да те видя, Изи. — Тинсли бавно описа широк полукръг върху влажната трева с крака си. Кели присви зелените си очи и се заизкачва по каменните стълби.

— Наистина се радвам — чу Тинсли да добавя зад гърба й.

— Г-н Уолш — дълбок баритонов глас се разнесе от вратата на Параклиса. Пред Кели стоеше г-н Далтън, с гладко обръснато лице и пясъчноруса коса, все още влажна и разрошена от сутрешния душ. Кели забеляза, че тялото на Изи се скова. Г-н Далтън беше съветникът на Дисциплинарната комисия, който „награди“ Изи с пробация заради посещението в стаята на Кели през онази нощ.

— Г-н Далтън — механично отвърна той, марширувайки по стълбите между Кели и учителя по история.

— Добро утро, дами — г-н Далтън кимна към тях, щом Изи се шмугна в Параклиса, заглади вратовръзката си на червено-кафяви и тъмносини райета и Кели забеляза тънка сребърна верижка на китката му. „Ъхх, това не е ли твърде… женствено?“ После той наклони глава към Тинсли и й предложи ръката си:

— Аз съм Ерик Далтън. Не мисля, че сме се срещали.

— Тинсли Кармайкъл — тя стъпи на долното стъпало и подаде ръка си в отговор. — Приятно ми е.

— Да — кимна ентусиазирано г-н Далтън. — Приятно ми е.

Кели все още не можеше да повярва, че Брет излиза с учител. Пфу! Изчака го да влезе в Параклиса, преди да се обърне към Тинсли.

— Кой беше това? — развълнувано я попита тя, а виолетовите й очи изглеждаха по-големи и по-тъмни от обикновено. Преметна един кичур коса през рамото си и започна разсеяно да го сплита.

— Питай Брет — намръщи се Кели.

— Къде всъщност е Брет? Искам да говоря и с нея.

Кели сви рамене. Ще ги остави да се оправят сами. Сега беше неин ред — тя сграбчи бронзовата ръка на приятелката си, подготвяйки внимателно думите, с които да й се извини, преди да влязат вътре. Кели не беше особено добра в извиненията, но все пак се стараеше да го направи както трябва.

— Знаеш ли, наистина ми се иска да бяхме съгласували версиите си предварително… — започна тромаво тя и отново прегърна Тинсли. — Чувствам се ужасно, че пое цялата вина.

Кели усети горещата сълза, която застана на крайчеца на окото й и изпита задоволство, че сутринта предвидливо избра водоустойчива спирала, имайки предвид какво може да се случи, ако види Джени и Изи заедно. Зарови лице във врата на Тинсли.

— Извинението се приема — каза равно Тинсли, отдръпвайки се назад. — Сега остава само едно нещо.

— Какво? — Кели премигна и скри сълзата.

— Коя е онази кучка, в леглото ми?

— О, това е Джени — отговори Кели.

— Ще ми помогнеш да преместя нещата й, нали?

— Абсолютно — усмихна се Кели.

OwlNet Instant Message inbox

РайънРейнолдс: Още ли си в Параклиса? Опитвам се да докопам тая мацка Джени. Тъкмо сега се появи от задната врата и Исусе, полата й е КЪСА!

ХийтФеро: Познай кого видях ей сега!

РайънРейнолдс: Джени? Запази ми място, пич!