Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Учениците, които пееха „Drop It Like It’s Hot“, бяха започнали шумно да обсъждат кои са най-готините момчета в „Уейвърли“. „Изи Уолш е супер секси!“, дочу се в стаята отвън и лицето на Джени тутакси се изчерви. Брет се усмихна. Явно и Джени криеше своите тайни.

OwlNet Instant Message Inbox

СелинКолиста: Би, не успях да свърша навреме с есето си за Херодот. Мислиш ли, че Далтън ще ми позволи да удължа срока си?

БретМесършмит: Откъде да знам, да не съм в твоя клас!

СелинКолиста: Е, вие сте приятели, нали? Може би ще успееш да му кажеш някоя добра дума за мен…

БретМесършмит: Работя с него в Дисциплинарната комисия… също както и ти.

СелинКолиста: Добре де, но не се ли срещате и лично, на четири очи?

БретМесършмит: Единствено по въпроси относно ДК.

СелинКолиста: Това е доста зле. За удължаването на срока ми, имам предвид.

— Добре де, как изглеждаше Тинсли? Като Джесика Алба в „Син Сити“? — питаше умоляващо Райън Рейнолдс. — С какво е облечена? Защо не съм я видял все още?

Брендън Бюканън остави елегантния си черен сак на износения, но блестящ дървен под във фоайето на „Ричърдс“. Макар и пренаселена с тийн-момчета, стаята приличаше на стара английска ловна хижа, с тъмните си махагонови орнаменти, горскозелени стени и библиотеки, пълни с подвързани с кожа класически издания, за които никой не беше чувал. „Липсва ми само някоя от лулите на татко“, помисли си Брендън.

Той извърна очи към Джулиън Маккафърти — високия дългокос новак от Сиатъл — с когото току-що се бяха върнали от тренировка по скуош. Брендън победи, разбира се, но разликата в резултата беше прекалено малка, та да го накара да ликува. Заради подобно нещо Брендън би започнал да го отбягва, ако не беше така изненадващо готин. И момичетата щяха да мислят така за него, каза си Брендън ревниво, ако си отреже първобитната коса.

— Коя е Тинсли? — попита Джулиън с ироничен шепот. Както винаги, стаята гъмжеше от момчета, които, изтощени от тренировките, се адаптираха отново към училищния живот след отпускащата лятна ваканция, прекарана в провинциалните им или крайморски вили. Каналът ESPN примигваше от телевизора в ъгъла, чийто звук беше спрян, за да могат, както предположи Брендън, да клюкарстват за Тинсли. Бяха по-зле и от момичетата. Всички се засмяха на невежеството на Джулиън.

— Пич, личи си, че си новак — каза Алън Сейнт Жирар, свежият първокурсник, чиито родители преподаваха философия в скъп колеж по свободни изкуства в Ист Коуст и, както се говореше, притежаваха плантация за марихуана в Ню Хемпшир. Той имаше буйна кафява коса и неизменно набола брада, която момичетата намираха за неустоима, а Брендън — за отблъскваща. „Просто се обръсни, пич!“

— Тинсли е единственото, най-красиво и най-сексапилно момиче на планетата.

— Пише ли нещо за нея в наръчника на „Уейвърли“? — попита Тийг Уилямс, чието тяло се потеше след футболната тренировка върху едно скъпо кожено кресло. — Нещо като: „Мъжки бухали от «Уейвърли», пазете се от нея! Тя ще ви дразни и измъчва; ще обсеби сънищата ви със сластно присъствие не само за четирите ви години в Академията, но и през всичките ви останали години земен живот“?

— Нямам търпение да я видя. — Джулиън пусна кафявия си сак за скуош „Найки“ на земята и сваляйки един гумен ластик от китката си, върза светлорусата си коса на опашка. — Как изглежда?

Момчетата изпуснаха колективна въздишка, Брендън потъна в едно от старите кресла. Тинсли беше секси, да, но тези пичове ставаха смешни. Тя не беше красива колкото Кели, която беше гадже на Брендън в първи курс, докато Изи Уолш, да го вземат мътните, не му я открадна под носа. Бяха на парти в библиотеката, после Брендън отиде да й вземе питие като истински джентълмен, какъвто си беше, а Изи се беше появил отнякъде и я беше завлякъл в стаята за редки книги, където я завладя с някакво каубойско проклятие от Юга. Сега витаеха слухове, че я бил изоставил заради Джени Хъмфри, готината новачка, с която Брендън всъщност се надяваше да замести Кели в живота си. Гаднярът Уолш. Брендън хвърли гневен поглед към потното тяло на Изи, проснато върху издрасканата кушетка.

— Не се и надявайте, дечица — каза Райън, докато правеше място на дивана за Джулиън, — Тинсли не разговаря с новаци.

— Имам чувство, че се очертава доста интересна учебна година, предвид нейното завръщане — провлечено каза Изи, без да вдига поглед от скицника в скута си. Брендън изпита порив да завърти отегчено очи. Имаше ли момиче в този кампус, по което Изи да не си падаше? Първо Кели, после Джени, а сега и Тинсли? Носеха се приказки, че те двамата с Тинсли са имали нещо по време на пролетната ваканция през първата им година в „Уейвърли“, в къщата на родителите й в Аляска, но Изи така и не ги потвърди. Не че на Брендън му пукаше.