Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Звездите изгряват. Мацките си падат по звезди — отбеляза Хийт. — Знаете ли кого бих довел тук?

— Тинсли — казаха неколцина в хор.

— Успех в начинанието, Феро — провлачено рече Изи. Лежеше на тревата, загледан в небето.

Кели веднъж беше кръстила звезда на него в някакъв глупав сайт, но сега, взирайки се в небосвода, не си представяше, че я търси с нея. Единственото момиче, с което искаше да гледа звездите, беше Джени. Ако тя беше тук в този момент…

— Трябва да се връщаме — прекъсна Брендън мислите на Изи и момчетата тромаво започнаха да се изправят на крака. Все още говореха за Тинсли и се чудеха какво ли би било усещането да са с нея.

Изи всъщност знаеше какво е да си с нея — още преди Кели, когато всички се бяха събрали в Аляска за пролетната ваканция, бяха прекарали будни цяла нощ, голи в горещата вана; говореха си и наблюдаваха звездите. Тинсли беше великолепна, но Изи беше убеден, че това, което подлудяваше останалите момчета, беше същото, което го караше да страни от нея. Тя беше някак… порочна .

Няколко минути по-късно, когато отново стъпиха на перфектно окосената морава на кампуса, Изи видя Тинсли да марширува към тях през тревата. Гледаше я как приближава, облечена в тюркоазена рокля без презрамки и черен шал от тези, които можеш да купиш в забутаните китайски магазинчета за сувенири. Само Тинсли можеше да съчетае подобна рокля с обувки от пет долара например.

— Не изглеждате ли твърде подозрително всички вие, докато се измъквате така от гората? — провокативно отбеляза тя. — Какво точно правехте там? — продължи Тинсли, след като момчетата се приближиха достатъчно, за да усетят сладкия й мускусен парфюм.

— Събрание на тайния ни клуб — отговори загадъчно Изи. Почти черните му къдрици висяха разпилени около лицето, тук-там осеяни с паднали листа. — Няма как да разбереш.

Тинсли го сръчка в стомаха с лакът.

— Така ли? И в какво се състоеше събранието? Пушихте трева и обсъждахте момичета? — Виолетовите й очи грееха. Тинсли винаги надушваше тайните. — Мога ли да дойда следващия път?

— Съжалявам, лейди — направи гримаса Изи, говорейки от името на всички, — в клуба се допускат само джентълмени.

— Е, това е тъпо — каза Тинсли и нацупи розовите си устни. — Предполагам, че в такъв случай се налага да създам свой собствен таен клуб.

Тя закачливо прокара език между зъбите си, а после се обърна и отдалечи, виртуозна в умението да оставя публиката си въздишаща и жадна за още.

Сребърната „Нокиа“ на Брет започна шумно да вибрира върху дървеното нощно шкафче и двете с Джени едновременно вдигнаха глави от антологиите си и се спогледаха. Яркозелените котешки очи на Брет засияха триумфиращо, когато се пресегна към телефона и видя името, изписано на малкото екранче.

— Най-сетне! — извика тя победоносно, преди да си поеме дълбоко дъх и да се опита да изтрие вълнението от лицето си.

— Да? — отговори хладно на повикването Брет, а Джени се изкиска и прибра към гърдите си колене, облечени във фланелена пижама на черешки.

— Можеш ли да дойдеш у нас, в Ринклиф? Трябва да говоря с теб — дълбокият глас на Ерик незабавно изтри всякакво безпокойство от душата на Брет, все едно той току-що беше отместил кичур коса от ухото й и беше прошепнал думите меко и задъхано. Тя почувства как се облива в горещина, а Джени посочи вратата и беззвучно попита: „Искаш ли да изляза?“. Брет поклати отрицателно глава и се обърна към прозореца и смрачаващата се вечер навън. Беше девет и петнайсет. По-малко от шейсет минути до вечерния час.

— Как да дойда? — промълви накрая Брет и сведе поглед към бледорозовия потник и любимия си чифт супер меки черни йога панталони, които носеше в дните, посветени на депресия.

— Ще изпратя кола за теб. Бъди пред входа след 20 минути, ОК?

Брет затвори бързо и веднага започна да събува панталона си.

— Знаех си, че ще се обади! — изпищя тя и извади чифт тъмни дънки от дълбините на гардероба си. Щеше да остане с розовия топ, тъй като носеше подходящо бельо отдолу, а тя винаги се чувстваше много по-секси, когато всичко по нея беше комплект. Брет се погледна в огледалото. По лицето й нямаше грим, тъй като вече беше изпълнила вечерния ритуал по дълбоко почистване на кожата. Разнесе малко гланц по устните си, доволна от начина, по който той започна да ги гъделичка. После обу равни розови балерини „Марк Джейкъбс“ 5 5 „Marc Jacobs“ — скъпа дизайнерска марка облекла и обувки. — Б.р. и извади романтичния блейзър от кафяво кадифе.